Примирието в Украйна официално е в сила от близо седмица. В разгара на конфликта обаче имаше няколко ситуации, при които руски бомбардировачи нарушаваха въздушни пространства. Такъв случай имаше в Швеция, бойни самолети бяха забелязвани и близо до Великобритания и други западни страни. Включително българските власти признаха, че бойната авиация е била поставяна в повишена готовност или нейни патрули са вдигани заради зачестили случаи на прелитания на руски военни самолети близо до въздушните ни граници в Черно море.
Официално Москва каза, че това са учения, но анализатори коментират, че Кремъл прави опит да демонстрира ядрения си арсенал и да върне страха от ядрена война в Европа.
След като преди дни британското правителство съобщи, че изтребители са били вдигнати и са ескортирали два руски бомбардировача до южните брегове на Острова, Би Би Си публикува справка как изглеждат няколко летателни машини на разположение на Кремъл.
Започва с Ту-95 МС, наричан Мечка в класификатора на НАТО, който е дозвуков стратегически бомбардировач. Снабден с четири турбовитлови двигателя и чифт крила на опашката, той има неповторим силует.
Най-отличителната черта на Мечките - първите модификации са полетели още през 50-те години на 20-и век, е невероятната "врява", която той вдига. На всеки двигател има двойка витла, които се въртят в противоположни посоки със скорост по-бърза от тази на звука. Така произвеждат шум, който прави Ту-95 МС "най-гласовитият боен самолет, произвеждан някога", както го определя експертът Джъстин Бронк от Краслкия обединен институт за военни науки. Мечката може да превозва 6-7 души екипаж. Това не е най-бързият бомбардировач, произвеждан от руснаците, като достига 920 км/ч. За сметка на това е един от най-надеждните, на което се отдава и дългия му експлоатационен живот.
Друг руски бомбардировач на въоръжение е Ту-160, наричан Бухалката от НАТО и Белия лебед от своите пилоти.
За разлика от Мечката, Ту-160 е свръхзвуков самолет, като развива скорост до 2 200 км в час. По същество това е по-тежкия и по-бърз вариант на американския Б-1Б. Геометрията на крилата му може да се изменя, има по-голям обсег от Ту-95 и е снабден с ракетно-ядрени сили. През ноември миналата година подобрена версия на Ту-160 направи първия си изпитателен полет.
Друг свръхзвуков бомбардировач с възможност за ракетно-ядрено въоръжение е Ту-22 М3 (Backfire в класификатора на НАТО).
Ту-22 М3 не е толкова голям, колкото Мечката, а най-близкият му западен "двойник" е Ф-11, разказва Бронк. Променливата геометрия на крилата му позволява да се снижава много бързо и да лети на много ниски височини. Освен че може да носи ядрени или конвенционални бомби, той разполага и със свръхзвукови и хиперзвукови ракети. Смята се, че руските военновъздушни сили разполагат с над 100 бомбардировача Ту-22 М.
Бързакът МиГ-31, наричан Foxhound, е първият руски боен самолет от четвърто поколение.
Понякога Ту-95 биват ескортирани от свръхзвуковите ракетни прихващачи МиГ-31. Сред най-бързите бойни самолети в света, те са оборудвани с бордови радар, който може да прихване 24 въздушни цели и да атакува шест от тях едновременно. Британският експерт обаче обяснява, че въпреки изключителната си бързина (до 3 000 км в час) и мощния си радар, "те по същество представляват една еволюция на много стария МиГ-25 и не са проблем за "Тайфуните" на британските кралски военновъздушни сили при битка във въздуха".
