Съхранението на информация от край време кара учените да си блъскат главите – древните папируси и други свитъци дават възможност данните на тях да се разчитат дори след 1000 години. А какво е положението при модерните харддискове? Учудващо, но при тях гаранцията е за не повече от 50 години.
Точно затова инженери и учени търсят по-надежден начин за съхранение на данни. Такъв е известен, въпреки че все още не е усъвършенстван достатъчно – това е закодирането на информацията под формата на ДНК,
пише Венци Димитров в Smartnews.bg. Имайки пред очите си вкаменелостите на отдавна изчезнали животински и растителни видове, учените разбират, че това е много надежден начин за запазване на информацията. При ДНК огромни количества данни могат да бъдат съхранени в много компактно пространство. Проблемът е, че изкуственото закодиране още е в начален етап на развитие.
Екипът на Робърт Грас от Политехниката в Цюрих в момента работи по способ за закодиране на информация в изкуствено създадени ДНК редици, така че въпросните данни не само да бъдат сигурно запазени, а и също и да бъдат прочитани без грешки след време.
Последното се оказва един от важните проблеми – при съхранение дълго време в информацията се появяват грешки.
Затова Грас и колегите му са пробвали следното нещо – закодирали са Федералната харта на Швейцария от 1291 г. и „Метода на механичните теореми“ от Архимед в ДНК, което е отнело около 83 килобайта. За да ги запазят сигурно и без да се появяват грешки, учените са ги затворили в
сфери от силициев диоксид, широки само 150 нанометра.
Оказва се, че това е може би най-сигурният начин за съхранение. Изследванията сочат, че така данните могат да бъдат пазени без опасност от изгубване почти вечно.
Е, по-точно – над един милион години.
За да симулират условия, при които така закодираната информация може да бъде унищожена, учените са подложили контейнерите на постоянна температура от 70 градуса по Целзий за повече от месец.
Техниката е в начален етап на тестване, но звучи обещаващо.