Баварските наденички се превърнаха в символ на съпротивата на германците срещу трансатлантическото търговско споразумение между САЩ и ЕС, пише Financial times.
Повод за това стана изказване на германския министър на земеделието Кристиан Шмит пред Der Spiegel, в което той заяви, че ако ЕС "иска да се възползва от възможността за свободна търговия на огромните американски пазари, не може да защитава поотделно всяка наденичка и специалитет от сирене".
Производителите на храни, политиците и активистите, които се противопоставят на сделката възприеха изказването му като доказателство, че защитата на местното производство ще бъде жертвана в името на глобализацията. Геномодифицираните храни и правилата за защита на инвестициите са сред най-широкообсъжданите страни на търговското споразумение, а думите на министър Шмит станаха повод за широка кампания в подкрепа на нюрнбергския ростбратвурст, който се ползва със защита от ЕС като регионален специалитет.
"Местните специалитети трябва да останат местни специалитети. Не искаме да има нюрнбергски ротбратвурст от Кентъки, както не искаме и Тенеси уиски от Баден Баден. Марката означава качество и опит в производството", коментира Анне Волмер, говорител на лобито на германските производители на храни и напитки.
Наденичките са обект на стриктни местни регулации от 14 век насам; още през средновековието нюрнбергският росбратвурст, който не отговарял на стандартите за качество бил изхвърлян в реката, която минава през града.
Говорителят на министъра по-късно съобщи, че ЕС ще се придържа към практиката си да защитава местното производство на храни. Сега със защита се ползват редица продукти, например пармската шунка и сиренето Рокфор. "От време-на време имаме проблеми, например, със сиренето Фета, което би следвало да се произвежда само в Гърция и Кипър. Има обаче фирми, които произвеждат Фета в Дания", заяви министър Шмит в друго интервю.
Приблизително 70 германски храни са защитени според правилата на ЕС към 2010 г., като сред тях са и вестфалската шунка и баварското сирене. За сравнение, Франция и Италия имат по 170 защитени храни. През същата година обаче продажбите на тези защитени храни са били на обща стойност 3.3 милиарда евро.
Изказванията на министъра захраниха страховете в Германия, че трансатлантическото споразумение ще е изгодно най-вече за големите корпорации за сметка на защитата на потребителите и малките производители.
"Този дебат е пример за опасностите на споразумението. Прозрачната информация за клиентите и високите стандарти биват загърбени тъй като големите международни корпорации имат изключителен достъп до преговорите", коментира Марита Щрасер от Campact, германска неправителствена организация.
Говорителят на ЕС Даниел Розарио от своя страна заяви, че трансатлантическото споразумение няма да подкопае правата на европейските производители. "От страна на ЕС заявихме ясно на американските си партньори, че географските индикатори са сред основните ни приоритети и няма да се съгласим да премахнем защитата им", заяви той.
