Много отдавна се канех да отида да видя какво става с този човек, бай Салим от село Корен. Тази година той трябваше да е на 93. Бях писал за глухонемия пастир през пролетта на 2010-а и оттогава често се сещам за него.

Ето защо.

Бай Салим е циганин. Близо 90 години преживява, без държавата изобщо да подозира съществуването му. Според регистъра на родното му село Остър камък е роден през 1921 година, но дата на раждане в документите липсва. 89 години по-късно бай Салим няма нито лична карта, нито акт за раждане, адресна регистрация, трудова книжка, осигуровки, нищо. От него не са се интересували нито Царска България, нито комунизмът, нито демокрацията. Официално бай Салим не съществува.

Държавата го открива през есента на 2009 година. Пастирът бай Салим е пребит от бой, защото изтървал кравите на чорбаджията в царевична нива край Хасково и стопаните го смляли от бой. Така зверски го били, че го пратили в болница.

Полицията започва разследване и с изумление открива, че човекът не съществува в никакви регистри и документи. Няма го. Липсва. 

Ето каква е накратко историята на бай Салим, както съм я записал през 2010 година.

Разплитането на нашенския куриоз започва с официално писмо от РПУ Хасково до кметството в село Остър камък. Ченгетата питат има ли такъв човек, кога е роден, както и защо липсват всякакви документи за съществуването му.

Салим е роден е в многобройно циганско семейство в крайната махала на село Остър камък. В регистъра на населението кметът Георги Янков откри името му. Там пише само годината на раждане – 1921-а, но няма дата.

В регистъра се открива още, че през 1945 година бай Салим се задомява. Той взема за жена Гюзела, от която има дъщеря Халиме.

Сватбата през смутната 1945 година вероятно е вдигнала на крак цялата циганска махала, но не е отразена в нито един официален документ, с изключение на селския регистър. През 1948 година Гюзела напуска мъжа си и се мести в село Динево, а невръстната им дъщеря заминава с нея. Според хора от селото по-късно Халиме се омъжва в Първомай, пак според тях по-късно починала.

През 1960 година циганската махала на Остър камък влиза в очертанията на военния полигон „Корен”. Къщурките са национализирани, а населението получава обезщетение от държавата. Тогава те се пръскат по селата в района.

Бай Салим се мести в село Корен. Препитава се като пастир. Пасе хорските животни и поради недъга си общува единствено с тях и с природата.

През пролетта на 2010-а открихме бай Салим в къщата на племенника му Рамадан в покрайнините на село Корен. Човекът тъкмо се канеше да обядва, на масичката в двора пред него бяха сложени комат хляб и чиния с постна картофена яхния. Поради недъга си той не можеше да сподели мислите си. По движението на устните обаче почти се разбира. Бай Салим се опитваше да каже нещо като „Много убуу... Доволен...”.

Изглеждаше смайващо, но той наистина бе доволен – че има парче хляб, покрив над главата си, изглеждаше доволен дори, че зимата е свършила.

По лицето му нямаше и сянка от озлобление заради тежката нерадостна съдба, нито намек от горчилка или обида.

Бай Салим изглеждаше щастлив.

На връщане от Корен, докато се опитвах да осмисля видяното, изпитах угризения и направо срам, че по-рано през деня се бяхме карали с някого по някакъв дребен повод, който вече дори не си спомням.

Пред смирението на бай Салим нашата всекидневна житейска суета изглеждаше направо жалка работа.  

Намерих време да потърся отново глухонемия пастир едва тази година, в деня пред Коледа. Беше почивен ден, а почивните дни са за това – да свършиш отдавна отлагана работа. Пътувах сам до Корен и докато шофирах по пустия път към селото се чудех дали е още жив.

Не беше. Бай Салим починал през зимата на 2013 година. Роднините му не помнеха точно дали през януари или февруари. Каква ирония – не се знаеше нито в кой ден е роден, нито в кой е починал.

След като се вдигна медийна шумотевица около неговия куриозен случай през 2010-а, му издали акт за раждане, лична карта, дори му отпуснали социална пенсия. Малка, но за неговата непретенциозност сигурно е била огромна. Социална, защото на книга нямал трудов стаж. Въпреки, че не е имало ден през дългия му живот, в който да не се трудил.

„През целия си живот е работил, пасеше животни, по цял ден беше по къра. Но беше особняк. Хрумне му нещо, вземе си торбичката и без да се обади на чорбаджията, поеме към баирите. Пеша, той на рейс не се качвал през живота си”, разказа неговия племенник Стефан Йорданов. „Той затова толкова време нямаше и документи. Не му трябваха. Парче хляб му стигаше. На лекар не е ходил никога през живота си. Чак когато го пребиха и се залежа, тръгнахме да му вадим документи, да му отпуснат пенсия”, допълва племенникът.

Шофирайки обратно по пустия път към Хасково се укорявах, че съм закъснял с почти две години. Чудех се, ако бай Салим можеше да говори, какво би казал. Бих го попитал например на какъв език си общува с животните и дърветата. Какви билки е използвал, та не е опирал до доктор в продължение на 90 години. В спомените ми той излъчваше такава доброта и смирение, че, признавам, за момент се укорих, че не съм се вгледал внимателно в ръцете и нозете му. Дали няма следи от гвоздеи по тях.

Защото, мислех си по пътя, ако Спасителят се появи сред нас, той ще излъчва добротата и смирението на бай Салим. Но ние, обсебените от алчност, предразсъдъци, високомерие и суета, няма да Го познаем, и ще Го подиграем и низвергнем.

Пътят от Корен до Хасково е кратък. Пътува се само няколко минути. Но понякога са достатъчни.

Тодор Кръшков    

"Многууу убууу. Доволен"