Лидерът на кюрдските бунтовници Абдула Йоджалан предлага на правителството в Анкара план за мир. Дали десетилетният конфликт ще приключи през идните месеци, зависи обаче главно от желанието на Анкара за компромиси.
През следващите четири до пет месеца е възможно да бъде сложен край на продължаващия вече 30 години конфликт между турската държава и кюрдските бунтовници от ПКК (Кюрдската работническа партия). Кюрдският лидер Абдула Йоджалан е изготвил план за сключване на мирно споразумение с Анкара, става ясно от негово писмо до прокюрдската Народна демократична партия.
За писмото беше съобщено ден след като депутати от партията посетиха Йоджалан в затвора на остров Имралъ, където основателят на ПКК излежава доживотна присъда. Неговият план предвижда амнистия за бойците на ПКК, разговори за конституционни промени и окончателно разоръжаване на бунтовническата организация.
С предложението на Йоджалан се възобновява мирният процес, прекъснат през октомври заради кюрдските размирици, породени от несъгласие с политиката на Анкара спрямо Сирия. Двете страни в кюрдско-турския конфликт, взел досега повече от 40 хиляди жертви, вече изразяват готовност да сключат мир. През 2012 година турската държава прие Абдула Йоджалан официално като партньор в преговорите, а с това индиректно го призна и за върховен лидер на кюрдите.
Цената на мира
Мирният план на Йоджалан обаче не решава всички проблеми. Най-важният измежду тях остава въпросът за това, какви политически отстъпки трябва да получат от Анкара кюрдите, за да се откажат завинаги от въоръжената си борба? По нареждане на Йоджалан, през 2013 година бойците от ПКК се съгласиха на примирие, което през последните няколко седмици се оказа доста крехко - особено в кюрдските райони на Югоизточен Анадол. И досега ПКК си запазва правото да изпълзва въоръжената борба като средство за оказване на натиск срещу Анкара.
След стъпката, направено от Йоджалан, сега топката е в полето на турското правителство. Как ще реагира то на отправеното предложение? Кюрдите настояват между другото и за нова конституционна формулировка на понятието за "гражданство", както и за разширяване на местното самоуправление. Министър-председателят Ахмет Давутоглу и неговото правителство засега не са обявили на какви компромиси са готови.
С поглед към парламентарните избори
Липсата на правителствена концепция за бъдещия мир с кюрдите е една от най-слабите точки в мирния процес, каза директорът на мозъчния тръст IMPR в Анкара - Вейсел Айхан: "Досега правителството не е представило свое виждане за решение на конфликта - нито по отношение на дефиницията за гражданството, нито по исканията за изучаването на кюрдски език в училище или за по-широка автономия на местните органи на властта", посочва той.
Турското правителство няма много време, защото през юни догодина ще се проведат парламентарни избори, които ще бъдат много важни както за управляващата Партия на справедливостта и развитието, така и за прокюрдската Народна демократична партия. Двете партии се борят за гласовете на избирателите в кюрдските региона на Турция, а постигането на компромиси в хода на предизборната кампания ще стане почти невъзможно.
Но и преди нейното начало ще бъде много трудно намирането на решение по основните спорни въпроси - либерализирането на антитерористичното законодателство, даването на повече правомощия на местните управи в районите с предимно кюрдско население, въвеждането на часове по кюрдски език в училище и други. Така смята известният турски анализатор Тархан Ердем от института "Конда", който не е убеден, че турското правителство изобщо е склонно на някакви компромиси по тези въпроси. "По-скоро то се страхува от загубата на електорална подкрепа сред националистите", каза Ердем пред Дойче веле.
Източник: Дойче веле
