Пловдивчанка показва 12-метрова сметка за парно, което не е ползвала от 8 години. Невъзможността да си плащаш сметките е един от основните показатели за измерване на риска от изпадане в бедност.

Почти половината от българите живеят в риск от бедност или социално изключване. Това показват последните актуални данни на европейската статистическа служба Евростат.

Затруднения да плащат сметките си и да покриват неотложните разходи са 3,49 млн. български граждани. Това е 48% от населението към края на 2013 г. Бедността се е увеличила с над 3 процента за 5 години. През миналата в риск от бедност са били 44,8 на сто от хората у нас.

Очаквано именно България е с най-много бедни от всички страни в ЕС. Най-близо до нас са румънците с 40,4 на сто. При тях обаче има положителни тенденции.

Бедността в Румъния е намаляла значително, след като през 2009 г. е засягала цели 44,2 процента от населението при съседите.

В топ 3 на най-бедните държави в ЕС влиза и Гърция, където от негативното явление са засегнати 35,7 на сто от хората.

Изненадващо отличникът в Европа се оказва бивша социалистическа страна - Чехия. Там очевидно преходът към пазарна икономика се е отразил най-добре на хората, защото само 14,6 на сто са в риск от изпадане в бедност или социално изключване.

След Чехия най-добре са в Холандия, Финландия и Швеция. Там опасността от бедност се отнася за под 16,5 на сто от хората. И в още две държави от бившия соцлагер се справят добре с политиката по доходите. За период от 5 години бедността е намаляла значително в Полша и Словакия.

Според критериите на Евростат хората в риск от бедност са тези, които живеят с разполагаем доход под линията на бедност, която е изчислена като 60% от националния среден еквивалентен доход. Отчетена е големината на домакинството, като се използват следните тегла - 1 за първия възрастен, 0,5 за всеки друг член на семейството над 14 г. и 0,3 за децата под 14 г.

За България социалното подпомагане играе огромна роля при намаляване на бедността. След т.нар. социални трансфери рискът от изпадане в негативната ситуация пада до 21% от населението.

България обаче е далеч пред другите страни в ЕС и по дял от хората, които са изпитали някакви материални лишения през миналата година. Това се отнася за 43 на сто от населението. По критериите на Евростат материални лишения означават невъзможност да се плащат наеми или ипотека навреме, да се отоплява жилището адекватно, да се посрещат неочаквани разходи, да се яде месо, риба или вегетарианският им протеинов еквивалент всеки втори ден.

Останалите критерии са хората да могат да си позволят една седмица ваканция извън къщи, да поддържат кола, да имат пералня, цветен телевизор или телефон. Човек се смята, че изпитва материални лишения, ако не успява да изпълни 4 от 9-те критерия.

Статистиката на Евростат показва, че следващата страна, в която хората са с най-много материални лишения - Румъния, е с дял от 28,5%, или много по-малък, отколкото в България.

Като цяло в Европейския съюз материални лишения изпитват само 9,6 процента от населението. Най-добре са в Швеция - 1,4%, Люксембург - 1,8%, Холандия и Финландия - и двете по 2,5 на сто.

Друг показател, който е тясно свързан с изпадането в бедност, е колко хора на възраст до 59 години живеят в домакинства с много нисък интензитет на работа. Това означава, че възрастните в семейството са работили с по-малко от 20% от техния потенциал през миналата година.

По този показател България не е на последните места. Пред нас са Гърция, Испания, Хърватия, Великобритания и Белгия