Турски медии, свързани с проповедника Фетлуллах Гюлен, обвинен от президента Ердоган в конспирация за създаване на "паралелна държава", не са допускани до държавни пресконференции, съобщи "Ройтерс". Според агенцията това е знак за задълбочаването на проблемите със свободата на медиите в страната.

Кореспондентите на вестниците "Заман" и "Богун", както и на телевизия "Саманйолу" и новинарска агенция "Чинан" съобщиха, че им е отказан достъп по президентския дворец от встъпването в длъжност на Ердоган насам и не получават официални пресрилийзи.

Медийното затъмнение се простира и над ключови министерства, в това число и службата на премиера и министерство на външните работи. Според журналистите то е започнало след среща на Съвета за национална сигурност миналия месец.

"Това е война, борба срещу "Хизмет"(организацията на проповедника Гюлен – бел. ред.)", заявява Терчан Али Бастюрк от фондацията на журналистите и писателите, според който медиите са "наказани" за отразяването на корупционен скандал, в който бяха замесени висши членове на администрацията и приближени на Ердоган.

"Приоритет на някои медии не е журналистиката, а защитаването на политически цели... има журналисти, които критикуват правителството, но техните права не са отнети. Хората на Гюлен прокарват политическа линия", коментира пожелал анонимност представител на администрацията.

Контролът на Ердоган върху медиите, много от които са собственост на фирми, близки до управляващата партия, е основната причина, поради която страната е на дъното на индексите за свобода на словото.

В публикуван през октомври доклад на Европейската комисия за процеса на евроинтеграция на Турция също са изразени притеснения относно свободата на словото в Турция и се изказва препоръка към правителството да "подкрепя диалога в целия политически спектър".