Няма по-голямо престъпление от това да разединяваш народа си. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова по време на дискусия в рамките на Десетата среща на българските медии в София.

Винаги, когато се е случвало такова нещо, е имало национални катастрофи, по думите й. През тези 25 години постигнахме много, защото избрахме посока, която ще следваме, коментира тя.

Какво се случи след `89, какво ни донесе европейското членство, доволни ли сме от живота си и ако не сме доволни, дали за това е виновна кризата? Тези въпроси отправи пред медиите вицепрезидентът.

Загубихме ориентирите си и рецепторите си за това що е родолюбие и има ли място то в глобалния свят, смята Попова. Унесли сме се, според нея, в идеята за галопираща икономика. Затова и сме загубили усещането за родолюбие. Затова и сме забравили, по думите й, за душата на човека.

Мощта на една нация, на една държава, се измерва с интелектуалния й потенциал, категорична бе Маргарита Попова. Част от мощта на човешкия род е в неговата духовна сила, допълни тя. Ние забравихме да се грижим за духовното, да се посветим на децата ни чрез възпитание в духовното, смята вицепрезидентът.

Децата ни се научили според нея да усвояват сухата бюрократична брюкселска реч, а са забравили прекрасната, сочна, многопластова възрожденска реч. Вицепрезидентът каза, че не е доволна от това, че ни се натрапват безплътни клишета, откакто сме в ЕС, че сме готови да изпълняваме съвети така, както ни се дават.

Да се освестим като народ и като нация, призова Маргарита Попова. Никой няма да уважи държава, която няма собствена физиономия, убедена е тя.

Очакват ни нови времена, убедена е тя. Българската дипломация, според нея, трябва да стъпи здраво на краката си, така че българите зад граница да се чувстват добре и да се чува в техния глас, така че да участват в политиките у нас.

Особено внимание трябва да се обърне на българите, които са зад по-близките на страната ни граници. Българите зад граница са несравним национален капитал за страната ни, категорична бе Маргарита Попова. Да се използва капацитетът на БАН за изпълнение на стратегията за българите в чужбина, посъветва тя. По думите й Законът за българите в чужбина не работи.

Държавата ни има специфични, национални интереси, обясни още Попова. Тези нужди идвали от специфичното ни географско положение. Ефимерни, наднационални клишета, когато са без очертания, те не чертаят перспектива, по мнението на вицепрезидента.

Димитър Владимиров, главен секретар на Държавната агенция за българите в чужбина, коментира, че нагласите на българите в чужбина са да се създаде стратегия за тях, а не нарочен закон за сънародниците ни зад граница. Основното при една стратегия са ценностите, подчерта той. Стратегията бележи път към постигане на определени цели, според него. Тази рамка трябва да бъде изпълнена със съдържание, категоричен е Владимиров.