Принудена да оцелява с минималната работна заплата в България от 340 лева (174 евро), Мая Иванова е повече от готова да продаде гласа си в парламентарните избори в неделя, включително и за храна.
"Кой няма да вземе 50 лева в днешно време, когато мизерията е потресаваща? Дори 20 лева да ми предложат, аз ще ги взема", каза 51-годишната ромка от миньорския град Бобов дол пред Франс прес.
"Но те ни дават само кюфте и две филийки хляб. Парите ги прибират организаторите", добави ромката.
Според многобройни изследвания продаването на гласове - за пари, храна или дърва за огрев - е често срещана в най-бедната страна на Европейския съюз на четвърт век след комунизма. Прави се за сплашване.
Средната заплата в страната е равностойна на 400 евро и едно на всеки 5 домакинства живее под прага на бледността. Неотдавнашно проучване показва, че 69% от допитаните са определили положението като "непоносимо".
"Нашите проучвания показват, че 6 процента от избирателите заявяват, че са продали гласа си, а друг 6 процента казват, че ще направят същото при определени условия", каза Антоний Гълъбов от "Трансперънси интернешънъл". "Хората не продават гласа си заради самия "спорт", те са притиснати до стената", добави Гълъбов.
В ромските гета хората масово са зависими от местни лихвари, на които никога не могат да изплатят в пълен размер взетия заем. Партиите често се свързват с тях, за да си осигурят определен брой гласове", обясни Ваня Нушева, експертка на базирания в София Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ). "Очаква се известен брой гласове за дадена партия да дойдат от някой квартал или фирма. Ако някой не спази инструкциите, всички ще бъдат наказани - компаниите със санкции, а хората със заплахи или бой", казват от ИРМИ.
Случаят в Бобов дол е точно такъв. Преди изборите за Европарламент през май репортаж със скрита камера на частната "Нова" телевизи показва как управителите инструктират миньори за кого да гласуват, ако искат да запазят работата си. "В изборно време е така… редовните измами", казва един 40-годишен миньор, баща на 4 деца, който иска да запази анонимност. Това е неговият отговор на въпрос дали върху миньорите отново се оказва натиск. Той споделя, че рядко им дават заплати, дори не целите, купува храна на вересия, откакто послединят път са им платили по 300 лева.
Той обаче отказва да продаде гласа си. Вътре в мината, собственост на български бизнесмен, има плакати на само една партия, нова популистка организация. Те са разлепени по пътя към асансьора, който се спуска на 500 метра дълбочина.
"Винаги е едно и също: на нашите мъже и синове им казват на работата за кого трябва да гласува семейството", казва една жена на пазара в Бобов дол, отказвайки да посочи името си.
Българското правителство няколко пъти получи от Брюксел задачата да се справи с корупцията и твърди, че е наясно с проблема. "Не във всички случаи става въпрос за пари. Самите управители често са обект на изнудване от политически партии, които им казват, че техните работници трябва да гласуват за даден човек или партия, ако искат компанията им да получава поръчки и да работи", казва главният инспектор Румен Богоев. "Много хора, които са под натиск или им се плаща, за да гласуват, отказват да свидетелстват пред съда, с което връзват ръцете на следователите", казва заместник главния прокурор Борислав Сарафов.
След миналите парламентарни избори преди една година имаше само една условна присъда, а няколкостотин други случая бяха отхвърлени. Случаят в Бобов дол също не завърши с едно обвинение, въпреки големия шум.
Този път вътрешното министерство ще предприеме превантивни мерки, като следи внимателно около 1000 заподозрени организатори на купуване на гласове, каза шефът на криминална полиция Георги Арабаджиев. Партиите също така са задължени да изпишат на предизборните си материали, че "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Дали обаче тези мерки ще имат ефект далеч не е сигурно.
