Голяма част от жертвите на трафик от Европейския съюз са от България и Румъния, каза Добряна Петкова, старши експерт в Националната комисия за борба с трафик на хора пред БНР.

540 българи са станали жертва на трафик за миналата година по официални данни.

“Това са хора, чиито сигнали са регистрирани и са постъпили в правоохранителните органи. Реалният брой е много по-голям”, посочи тя.

Част от пострадалите, особено сериозно малтретираните, не искат да се знае за тяхната история, заплашвани са от трафикантите или искат да забравят, че това ги е сполетяло, и затова премълчават.

По думите на Петкова много често става въпрос за трафик на хора с цел трудова експлоатация.

Все повече се отчита трафик на хора с цел просия и джебчийски кражби.

Уязвимите групи са няколко. Групата на младите жени и непълнолетните момичета - за сексуална експлоатация, по-възрастни жени - за трудова експлоатация, хора с различен тип увреждания често са уязвима група, лесно се манипулират, обясни тя.

Петкова даде пример за трудова експлоатация с домашни помощници, които са набирани за работа в Англия от фирми, държани от нигерийци, а напоследък и от руснаци. Оказва се, че условията за работа не отговарят на първоначално заявените, но част от хората нямат избор, защото вече са свършили парите или е трудно да се върнат у нас.

На въпрос дали бежанците попадат в графата за трафик на хора, Петкова каза, че това е различно престъпление.

“Когато става въпрос за бежанци, те много често заплащат на каналджии, които да ги прекарат от една граница до друга, докато при трафика на хора винаги има елемент на експлоатация и трафикантът винаги иска да спечели от дадено лице”, посочи експертът.