Подкрепата за ГЕРБ по-малко от месец преди изборите расте до 36,2%. Това обаче би им осигурило само 105-110 депутати и няма да имат мнозинство в парламента.

Това показват данните от последното изследване на "Алфа рисърч", проведено между 31 август и 5 септември.

Електоралните нагласи сочат вероятност за петпартиен парламент и възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство. 

Лидер по доверие отново са ГЕРБ, подкрепата за която расте след евровота (вижте графика в галерията). Бойко Борисов първоначално заяви, че няма да прави самостоятелно правителство, ако няма нужните за мнозинство 121 депутати, но след това обяви, че това е възможно и ако имат 110-115.

Втори се нареждат БСП, които остават на позициите си от месец май - с 22.5%, което би им осигурило между 63 и 68 депупати.

С твърдия си електорат ДПС влиза в кампанията като трета политическа сила с 12.1% и възможност да вкара между 35 и 38 народни представители. 

Реформаторският блок стартира надпреварата като сигурен участник в следващия парламент с 5.2% доверие и шанс за около 16 депутатски места. 

„България без цензура“ е единствената формация със силно ерозирала подкрепа от евроизборите досега. С 4.4% тя запазва шансове за парламентарно представителство, но кампанията ще бъде решаваща дали те ще се реализират.
Все пак коалицията, водена от Николай Бареков, вероятно ще има около 13 народни избраника. 

Две политически формации са на изборния праг от 4%: АБВ (3.9%), "Патриотичен фронт" (НФСБ-ВМРО) (3.7%). 

Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и "Атака", която събира едва 2.9%. 

Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на „Движение 21“ на Татяна Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%. 

Шансовете на по-малките формации са зависими от това дали ще се реализира силен протестен вот срещу БСП. Ако той се случи, е възможно някоя от тях също да получи представителство. 

Доверие в политиците

След оставката на кабинета „Орешарски“ единствено при президента Росен Плевнелиев има ръст в одобрението на дейността му - от 25 на 28%. 

Действията на служебния кабинет са непознати за всеки втори избирател в страната, останалите са разделени в оценките си - 20% положителни и 24% отрицателни. Личният рейтинг на премиера Георги Близнашки е 21% одобрение срещу 23% неодобрение. 

С най-високо одобрение сред политиците се ползва Бойко Борисов - с 28%, следван от лидера на АБВ Георги Първанов - с 22%, и Татяна Дончева - със 17%. След тях се нареждат Михаил Миков - с 16%, Меглена Кунева - с 11%, и Николай Бареков - с 8%. Лютви Местан и Радан Кънев събират по 7%, последен е Волен Сидеров - с 6%. 

Нагласите след кризата с КТБ

Кризата с КТБ предизвика силни обществени притеснения, които продължават да тревожат мнозинството. Най-голяма част (54%) се страхуват, че са възможни нови проблеми в банките и разклащане на финансовата стабилност. Частични, изолирани проблеми очакват 34% и едва 10% са спокойни, че кризата е преодоляна, сочат още данните на "Алфа рисърч". 

Всеки трети припознава като виновник възползвалите се от банката политици, 29% обвиняват за това БНБ. В резултат има високи очаквания да стане ясно какво се е случвало в „банката на властта“. 64% настояват да се отворят кредитните досиета на КТБ - за да се види има ли публични личности, които са се облагодетелствали, срещу едва 12%, обявяващи се за запазване на банковата тайна. 

Повечето хора са категорични, че кризата не трябва да се решава с публичен ресурс.