Днес се навършват 70 години от идването на власт на Отечествения фронт, който е доминиран от БРП (к), преименувала се впоследствие на БКП.
В края на Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние.
Случилото се в нощта на 8-и срещу 9-и септември е определяно през годините като „въстание" или „революция" от участниците и привържениците му, но днес сред историците съществува почти пълен консенсус, че то е военен преврат.
Кабинетът на Константин Муравиев е свален и вместо него министър-председател става "професионалният" превратаджия Кимон Георгиев, деен участник в превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Отечественият фронт овладява властта, докато Трети украински фронт на Червената армия влиза на територията на страната.
Събитията на 9-и септември са последвани от месеци на беззаконие и насилие. По това време са избити без съд и присъда между 20 и 40 000 души, в немалко случаи - като акт на лично отмъщение. В края на 1944 г. започва да действа и т.нар "Народен съд", който осъжда на смърт още 2 730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Датата е национален празник на Народна република България.
По традиция през последните години на тази дата има две чествания. Едното е на Братската могила в Борисовата градина, където се събират участниците в събитията, техните потомци и активисти на леви партии и движения.
Другото е до параклиса и монумента в памет на жертвите на комунизма край НДК, където се събират антикомунисти, репресирани и потомци на загинали по време на комунизма.
Попето
///
Филип Пешев
бай Ганю