43.2% от гласоподавателите биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес. 31.4% от тях пък биха подкрепили БСП. Това сочат данните от социологическото проучване на „Сова Харис" на Васил Тончев, направено по поръчка на БГНЕС. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 25 - 30 август 2014 г. и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.
Според данните от изследването ДПС получава 11.1%, България без цензура 7.3% и Реформаторският блок 7.1%.
Получените резултати показват, че към настоящия момент 5 партии могат да разчитат, че ще влязат в следващия парламент. Това са ГЕРБ, Коалицията около БСП, ДПС, Коалицията около ББЦ и Реформаторският блок. При така заявената активност за преодоляване на 4-процентната бариера ще са необходими между 130 000 и 140 000 гласа. Засега на Патриотичния фронт и на АБВ не им достигат по около 20 000 - 30 000 гласа, за да може някой от тях да стане 6-ти член на 43-ото Народно събрание. Останалите участници в изборната надпревара са далече от необходимия минимум, подчертава Васил Тончев.
Той смята, че подкрепата за партиите, които бяха в опозиция през последната година - ГЕРБ и традиционната десница - е укрепнала. По мнението му предварително може да се твърди, че ГЕРБ се очертава като следващия мандатоносител, тъй като ще получи най-много гласове. Излъчването на сила от позицията на бъдещ управляващ носи дивиденти на партията на Бойко Борисов. Същевременно обаче римейкът на незавършения минал мандат, който би се осъществил и под ръководството на същите лица, консолидира опонентите на ГЕРБ. Идеята за осъществяване на нов мандат на ГЕРБ изглежда непривлекателна и за широки среди на гражданското общество, посочва Васил Тончев.
Той е убеден, че традиционната десница в лицето на Реформаторския блок този път ще получи парламентарно присъствие. Отстояването на собствена политическа линия и заявените принципи от ръководството на Блока усилват синхрона с неговите симпатизанти.
Според изследването нивото на подкрепа показва, че има реален шанс БСП да се отърси от неблагоприятния ефект от опита чрез коалиция с ДПС да проведе очакваната от левия електорат социална политика. БСП е доказала, че е демократична структура, дори с начина си на избор на нов председател и с реденето на листите. Това от своя страна означава, че в случая са важни не толкова личностите, а политиките. Обръщането към автентичните леви ценности може да осигури добра платформа на социалистите не само в перспектива, но дори и на предстоящите избори, смятат от Сова Харис.
Според социолозите от ДПС може да се очаква добра вътрешна консолидация, която да гарантира на Движението мястото на балансьор на политическата сцена. Партията на Лютви Местан обаче има проблем в отношенията си с гражданското общество и другите основни политически субекти. С основание можем да твърдим, че ако ДПС не преразгледа позициите си сега, ще се изправи пред сериозни проблеми в бъдеще, коментират те.
Присъствието на партията, водена от Николай Бареков, е новият момент в настоящата ситуация. Партията му - България без цензура (ББЦ) е на път да заеме място в центъра на политическото пространство, което да й отреди съществена роля при формирането на следващите парламентарни конфигурации. Изглежда, че новият член на коалицията - ЛИДЕР - се вписва добре в характеристиките на поддръжниците на проекта. Сега структурата изглежда по-хомогенна и шансовете й за значително присъствие в следващия парламент се стабилизират и нарастват. Тепърва ще се регистрира електоралният ефект от присъединяването на новия член, смята Тончев.
Според „Сова Харис" "Атака" засега не показва признаци за реанимация. Нишата на националистите по-скоро може да бъде заета от новото обединение между НФСБ и ВМРО-БНД. С предлагания от тази конфигурация много по-овладян модел на национализъм, шансовете й са за доста по-дълъг живот от един парламентарен мандат, предполагат социолозите
Според Тончев на предстоящите избори АБВ ще получи втори шанс да се опита да спечели значимо присъствие в политическия живот на страната. Като че ли обаче за левите избиратели става все по-трудно да различат политическата линия на партията на Георги Първанов от тази на утвърдената левица. Това неминуемо се отразява на електоралния резултат на формацията на бившия президент.
Заявяващите, че със сигурност ще гласуват и вече са решили за кого, са малко над 50% от избирателите. Тези, които на открит въпрос отговарят, че ще гласуват и посочват конкретен избор, са 58%. Според социолозите това ниво на активност е реалистично с оглед на установеното ниво на избирателна активност в страната. В абсолютни числа това представлява между 3 300 000 и 3 400 000 гласа. От „Сова Харис" на Васил Тончев поясняват, че издигат хипотезата си на база експертна оценка, според според която гласоподавателите в страната са около 5 800 000 души.
Социолозите смятат, че допълнителен стимул за повишаване на избирателната активност вероятно ще се окаже и възможността за използването на преференции. Близо 30% от гласоподавателите твърдят, че ще се възползват от това право. По мнението на Тончев е много вероятно вътрешните битки в партиите, на които станахме свидетели при подреждането на листите, да се окажат напразни
