Август 1996 г. Цяла България се стича на поклонение пред тленните останки на феномена от Рупите

Единствено пред „ШОУ” кадри на родните спецслужби довериха под сурдинка, че тленните останки на Ванга са били отнесени в пълна секретност в Москва, за да бъдат изследвани от „спецове” с пагони, които щели да установят и закрепят по научен начин титлата „феномен на феномените” към покойната пророчица от Рупите.
Предвиждало се още част от мощите на българската Касандра да се опаковат в муски и да бъдат излагани в руски църкви и продавани /а не раздавани!/ на вярващи миряни, които ще се стичат да се поклонят на Ванга. Този сценарий може да се материализира при положение, че Вангелия Гущерова бъде канонизирана за светица, каквато идея броди из някои части на руския политически, обществен и духовен елит от години. По думите на негови представители, култът към Ванга бил равнозначен на този към руската светица и пророчица Матрьона, която си има цяла църква в Москва.

Остава висящ въпросът дали роднините на великата ясновидка са знаели, че тялото й е изнесено, а ковчегът е празен? Близки до семейството й обаче са категорични, че това е станало без знанието и волята на родата на Ванга, която тачи нейната памет, пази духовното й завещание, и никой от тях не би се съгласил на каквато и да е цена на подобно кощунство. Дори и да е било обещано, че тленните останки ще бъдат върнати обратно в България, най-близките хора на пророчицата за нищо на света не биха допуснали да бъдат въвлечени в подобно светотатство. Даже в името на науката и бъдещото /евентуално/ вписване на Ванга в пантеона на православните светци!

Племенницата Красимира Стоянова: ЛЕЛЯ Е ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ УБИТА СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г.!
Само една случайност я спасява от разстрел

Само пред „ШОУ” най-близката роднина на Ванга – Красимира Стоянова, журналистка, публицистка и авторка на най-достоверните книги за пророчицата, разбули непознати до днес и пазени в строга тайна моменти от житието на своята покойна леля. 

„Според една груба статистика, за близо 60 години ясновидска дейност Ванга се е срещала с повече от 1 млн. души от цял свят - в директен контакт или чрез запитване от техни близки. Кръстница е на над 15 000 въведени в православието деца. Десетки са венчаните в църквата новобрачни двойки. Хиляди и хиляди са излекуваните с нейните точни диагнози и оригинални билкови рецепти. Не по-малко са и онези, които са променили изцяло живота си към добрите дела след разговор с Ванга. Такава мащабна работа е трудно постижима дори за цяла институция, камо ли за един човек. Обичана и уважавана от търсещите помощта й десетки хора, които денонощно обсаждат дома й в Петрич, Ванга е мразена и преследвана от всички български власти до края на живота си.

През есента на 1944 година, когато комунистите завземат властта, командирът на войсковата част, пристигнала от остров Тасос и разквартирувана в града, получава нареждане от централното партийно ръководство да ликвидира Ванга като вреден и опасен за новата власт елемент. Формулировката е, че със своето ясновидство тя насажда суеверие и пропагандира вяра в Бога... Само една случайност спасява Ванга от разстрел: младо момче – граничар, загубва чанта със секретни документи в планината. Заплашва го военен съд и смъртна присъда. Чул за способностите на местната ясновидка, младежът моли за няколко часа отсрочка и заедно с конвоя войници отива при нея, а тя съвсем конкретно му описва как и къде са изпаднали документите и откъде да мине, за да ги намери непокътнати. Когато предават чантата на командира, той ходи замислен няколко дни и решава на своя отговорност да не изпълни нареждането, а да остави на мира сляпата и безобидна жена.

Но не всички негови съпартийци са били така благородни. Местните партийни власти подлагат Ванга на всякакви 

унижения и гаври

Облагат я с големи данъци като частник, често забраняват дейността й, заплашват я с изпращане в трудововъзпитателен лагер, правят по градската радиоуредба специални предавания, в които я заклеймяват като вредна за обществото персона, насаждаща религиозни и суеверни настроения. Всичко обаче е напразно! Мощната комунистическа пропаганда не може да спре лавината от хора, които искат да се срещнат с Ванга и да получат помощ и утеха за различните си болки и неблагополучия.

Като не могат да спрат притока от хора, някъде из партийния връх се ражда гениална идея – щом като не могат да откажат хората да ходят при Ванга, ще я направят държавен чиновник, а гадателските й услуги ще станат платени и приходите ще се превеждат в републиканския бюджет. Така на 3 октомври 1967 г. тя става държавна ясновидка със заплата от 220 лв. месечно. И тъй като такава длъжност не може да съществува в една атеистична комунистическа държава, я назначават за „старши научен сътрудник“ към Института по сугестология. Определят на вратата й пазачи – бивши милиционери, уж да въдворяват ред, а всъщност да слухтят кой идва и какво пита. Слагат и касиер да издава квитанции и 

„фабриката за пари“ започва да работи с пълна пара

Понякога Ванга приема по 100 души на ден – тези с връзките и привилегированите - отделно, и до вечерта не е на себе си от умора. Но няма никакъв друг избор. От заплатите си не използва никога нито един лев и със събраните средства през 1992 г. започва да строи черква на Рупите. За съжаление, от благородните й намерения не остава нищо, защото се намесват хора от новата власт и най-безцеремонно и безнаказано присвояват както личните й спестявания, така и средствата, дарявани от хиляди хора. А вместо мечтания от Ванга православен храм, се появява някакво езическо капище, което осквернява вярата.

След 1967 г. обаче, получавайки закрила от държавата, тя губи относителната си самостоятелност. Въпреки че официално дейността й е заклеймена и отречена, висши чиновници, партийни величия, съпруги, любовници и роднини на властимащите, разбира се, тайно, я посещават, или я разкарват до София по вили и апартаменти, за да гадае за бъдещето и постовете на височайшите им роднини. В програмата на много официални чуждестранни гости има и точка „среща с Ванга”. Никой не се съобразява, че тази жена е сляпа, възрастна, болна, изобщо - жив човек, който има своите потребности и проблеми. Тя трябва да отиде незабавно, където я повикат, иначе…

Демократичните промени след 1989 г. довяват нова ситуация: официално дейността на Ванга е призната, присъждат й даже някаква награда за „проповедник № 1” и новите управленци я посещават вече съвсем явно. За огромно нейно съжаление, повечето от тях не я питат за съдбата на държавата и как да се оправи, а основно дали ще спечелят изборите, какви постове ще заемат и дали ще натрупат пари. През 1994 г. тя почти изплаква: ”Боже, Боже, какво ли не правят за пари, само за пари питат! Всичко се продава за долари!”. В началото на 90-те години заявява най-строго на един депутат: “Ако не се хванете за ръце всички заедно и не работите за доброто на тая държава – огън ще ви гори! Няма да имате прошка нито на този, нито на онзи свят!”. Пред други депутати: „Престанете да се карате ! Пред народа се карате, всички сте болни за власт!”.

Даниела КРЪСТЕВА