Инвазивна процедура за отпушване (реканнализиране) на вена с поставяне на стент дава шанс на хората с подобни проблеми да подобрят качеството си на живот.
За първи път такава процедура в България бе направена миналата седмица от екипа на доц. д-р Валентин Говедарски от Клиниката по съдова хирургия и ангиология към болница "Св. Екатерина", предаде репортер на БГНЕС.
Пациентът, 33-годишен мъж, имал хронично запушване на тазобедрена илиачна вена (магистрална вена) повече от 8 години. Той е преживял белодробна емболия преди около 4 години и от тогава има оплаквания, характерни за постромбозниясиндром. Това е тежка атрофия под коляното, кожата е стегната и кракът там изглежда като стегнат кафяво-червен ботуш, има и рани заради недоброто кръвооросяване и промени в съединителната тъкан в този участък. Още на втория ден след процедурата, отокът в крака на пациента спада значително, мястото е по-меко, няма напрежение и болка при изправяне.
Изследванията показали, че в крайна сметка вената вече е отпушена. Стентът се поставя инвазивно с помощта на специален водач, като вената се отпушва постепенно с въздушен балон.
"Това е едно сериозно заболяване, от което в Европа страдат около половин милион пациенти. Около 40% от тях развиват постронбозния синдром, както беше при този пациент. За съжаление, обаче тези пациенти остават нелекувани в агресивния смисъл на думата, не се правят реканализация (отпушване) и стентиранене дълбоките вени, поради "насадената" презумция, че биха могли да станат белодробни емболии", каза доц. Говедарски. Той не отрече, че това е възможно да стане, но една година след започването на това заболяване, вероятността за това е много по-малка. Това е времето, след като се направят щателни изследвания, да се прецени дали тази вена може да бъде отпушена със стент. "Това досега не е правено и дори не се и мисли в тази насока за тези пациенти, а те наистина са много и в България", заяви лекарят.
Досега такива пациенти, с цел да не се влошат, се оставят на профилактика на медикаменти. Дружеството на съдовите хирурзи смята, че всеки втори или трети българин има проблем с вените, но тук се включват и повърхностните, и дълбоките. Така, каза доц. Говедарски, спокойно може да се каже, че всеки четвърти или пети пациент би могъл да има постромбозен синдром. "Досега и в повечето страни в Европа, и в България се лекува медикаментозно реканлизацията в хроничния стадий, т.е. дават се антиагрегати и се смята, че след една година те правят частична реканализация на тази вена и биха могли да останат само увредени клапи на дълбоките вени или пък пълно запушване в този участък, където е била инициално тромбозирала (запушена) вената. По статистически данни само 20 процента от 40 са на тази профилактична терапия, останалите до края на дните си живеят с този постромбозен синдром, който има доста неприятни симптоми и промяна качеството им на живот", обясни Валентин Говедарски. Това освен всичко друго, може да доведе и до инвалидизация.
Хората живеят със сериозните незарастващи рани, с тежки промени по кожата, с отоци в крайници и с чувство за разпъване, разтягане, опасността от белодробна емболия също остава. Тя, според различните статистики, е една от водещите причини за смърт, дори се смята, че всеки четвърти от починалите пациенти с извършена аутопсия, е загинал от белодробна тромбоемболия, а основната причина за това са запушените илиачните вени.
В България стент се поставя на артерии. "На вени, доколкото аз имам информация, не е правен такъв стент", каза доцентът. Мъжът, на когото го имплантирахме, имал и 8 см. на практика запушен участък от вената. Така венозната кръв не може да мине по магистрални вени и търси обходни пътища, за да стигне до сърцето. Част от кръвта може да се връща, но по малките (обходни) вени и ако тази вена не бъде отпушена, постромбозеният синдром остава да съществува до края на живота. Лекарите тук отдавана са имали желанието да направят такъв вид процедура. Едно от нещата, които ги спира да я приложат, е скъпоструващите консумативи, които не се покриват изцяло от НЗОК. Един стент струва 3 400 лв., касата плаща около 1200 лв., т.е останалите се доплащат от самия пациент. На стария континент това се прави, като водещите страни са университетски болници в Берн, Швейцария и в Германия. Нашите лекари са специлизирали там, а лечението в чуждите страни може да достигне до 10-15 000 евро.
"Ние не откриваме топлата вода, това го правят на много места, ние не го правим по обясними причини, не че нямаме кадри, не че нямаме възможности, просто нямаме финанси – това е истината, това е навсякъде в медицината в момента. Техните проучвания показват, че досега не е имало сериозни компликации от белодробни тромбоемболии, които биха могли да се получат. Това не е изключено да се получи, но една сериозно подготвена клиника, каквато смея да твърдя, че е нашата "Св. Екатерина", може да излекува едно такова остро състояние. Така че трябва да има готовност от звеното, което ще прави тази процедура и при възникнали усложнения, да може да се справи с тях", каза още доцентът.
Той се надява, че с тази минимално инвазивна процедура, ще променят мисленето за хроничната част на това заболяване. "За това, че ние не трябва да оставяме тия пациенти цял живот да си седят с един постромбозен синдром и всички последствия от него – рецидивните белодробни емболии, рецедивните отоци, раните по краката, които са едни от най-трудно зарастващите рани. С това не трябва да се примиряваме, на тези пациенти може да им се помогне именно по този начин. Не трябва да ги оставяме само на антиагреганти, трябва да се лекуват по – агресивно точно по този начин. Световната практика го доказва и водещите в тази област го доказват, ние също можем да го правим, но трябва да се договорят определени условия, именно за финансирането", категоричен е лекарят.
