Много често хормоналните нарушения (особено свързаните с щитовидната жлеза) остават недиагностицирани – съответно и нелекувани. Изследванията на съответните (тиреоидни) хормони са в норма, но човекът не се чувства добре. Защо се получава така? От една страна, референтните стойности, които се ползват в България, не са адекватни към днешна дата (границите са твърде разширени). От друга страна, върху този процес влияят множество фактори свързани с храната, с начина на живот и с фактори на околната среда. Съществува пряка зависимост между нашето емоционално и психическо състояние и заболяванията на ендокринната система в частност тези свързани с щитовидната жлеза. Много често хормоналните нарушения са следствие от блокирани емоции и погрешни мисловни модели.
Ето какви емоционални дисбаланси най-често водят до хормонални нарушения в женския организъм:

• Подтисната мъка, тъга (водят до образуване на кисти в яйчниците).
• Ниска самооценка (формира се в детството).
• Обида/гняв към партньора – потиснатите, неизразени емоции от този тип оказват влияние върху работата на черния дроб.
• Връзка с майката/родителите (липсата на баща често се изразява телесно с екземи и миоми).
• Неизразени страхове – обикновено касае хората, които не обичат да споделят и таят всичко в себе си. Страхът да бъдеш себе си – свързан е с ниската самооценка.
• Чувство за вина – соматично се изразява в нередовен цикъл/липса на цикъл.
• Чувство за срам.

Хипофункция на щитовидната жлеза

Хората са по-мудни. Много отдадени на семейството, раздават се за околните (мисловната нагласа е „Никога нямам време за себе си“), носят твърде голям товар на плещите си. Чувстват се изхабени – и физически, и емоционално. Имат тежък ПМС (предменструален синдром). Често имат усещане за заседнала буца в гърлото и/или страдат от настинки. Това е областта, свързана с комуникацията – издава, че има нещо неизразено, нещо, което не могат да „изкарат“ или не могат да „преглътнат“. Проявява се при потисната мъка, потисната креативност. Потиснатите емоции освен това водят до понижена енергия.

Характерни симптоми: наднормено тегло, констипация, честа смяна на настроенията, липса или нередовен цикъл, ранната менопауза, проблем с паметта и концентрацията.

Хиперфункция на щитовидната жлеза

Това са хората, които постоянно бързат, не ги свърта на едно място. Не просто искат да свършат всичко, а да преизпълнят плана. Колкото и задачи да отхвърлят, никога не смятат, че е достатъчно. Обикновено хиперфункцията се отключва след преживян стрес.

Характерни симптоми: сърцебиене, панически атаки, изпотяване на ръце, загуба на тегло, гъбични инфекции, човек не се чувства добре на слънце, сенки под очите (свидетелстват за проблем с черния дроб или надбъбречните жлези).

Доста често хипофункцията прераства в хиперфункция и обратно. Много често проблемите на щитовидната жлеза се съпътстват от синдрома на хронична умора.

Хронична умора

При постоянен стрес в комбинация с безразборно хранене, надбъбречните жлези отделят постоянно големи количества адреналин и кортизол, което води до хипофункция на щитовидната жлеза. С други думи, тя се „изморява“ и произвежда по-малко количество от нужните хормони. Хората трудно се събуждат и страдат от липса на енергия (и физическа, и психическа). Нагласата обикновено е „Животът е много тежък“.

Диабет
Отключва се, когато няма стабилна (или изобщо липсва) връзка с майката. Характерни са чувство за вина, негативизъм, копнеж за любов. Чисто тактилната нужда от ласки се замества със сладки храни – оттам и постоянната нужда за „нещо сладко“.

Анемия
Проявява се и при хипо-, и при хипер- функция на жлезата. Настъпват чести пристъпи на глад за сладко, което в своята същност е опит да се постигне емоционална пълнота. Предизвиква се от липсата на партньор или от липсата на нежност от страна на партньора.

Депресия
Често тя е недиагностициран проблем с щитовидната жлеза. Особено често се отключва при потиснат гняв, който прераства в автоагресия (депресия). За да проследим емоционалния източник на проблема, трябва да си зададем въпроси като: Следваме ли себе си, правим ли често компромиси със себе си (напр. харесваме ли си работата). Когато депресията не се лекува, често се засяга хипофизата, тъй като щитовидната жлеза се ръководи от хипофизата и хипоталамуса. На този етап човек се чувства като жертва и чувства силна липса на мотивация.

Диагностика на хормонален дисбаланс
Кои са сигналите, че има проблем:

• Температура – измерете температурата 5 дни подред, сутрин, още преди да сте станали от леглото. Ако е по-ниска от 36.5 градуса, това е индикация, че процесите се развиват по-бавно (хипофункция на щитовидната жлеза). Колкото по-студен е човекът, толкова по-бавно се движи лимфата в тялото му, следователно толкова по-интоксикиран е той
• Състояние на кожа, нокти, коса
• Промяна в гласа
• Чувствителност към топло/студено
• Болки в мускулите и ставите
• Обилна менструация, тежък ПМС, безплодие
• Ранна менопауза
• Намалено либидо
• Задържане на течности
• Умора
• Повишен холестерол (и като последствие проблеми с кръвното налягане)
• Проблеми с концентрацията и паметта
• Проблеми с теглото (качване на тегло при оскъдно хранене, сваляне на тегло при обилно хранене)
• Промяна в апетита
• Тревожност
• Проблеми с преглъщането
• Анемия

Фактори, допринасящи за проблемите с щитовидната жлеза:

• Стрес/Умора на надбъбречните жлези
• Блокирани емоции и погрешни мисловни проблеми
• Дефицит на йод
• Може да е предизвикан от неправилен хранителен режим (диета). Според някои изследвания японците консумират 12.5 мг/ден йод с храната (водорасли, риба и т.н.)
• Резки промени в храненето (рязко преминаване към веганство, суровоядство, гладуване със сокове)
• Промените в храненето трябва да се въвеждат постепенно, за да може организмът да се приспособи. Когато изведнъж рязко се спрат много храни, това стресира организма.
• Дефицит на Омега мастни киселини, на магнезий, селен, цинк, витамин B
• Пиене на хлорирана вода/Дехидратация
• Хлорът и флуорът изместват йода в организма, затова трябва да се избягва хлорираната вода. За предпочитане е филтрирана с обратна осмоза. Дехидратация може да настъпи не само при недостатъчен прием на вода – при умора и стрес клетките не успяват да усвоят поетата вода.
• Липса на физическа активност (така лимфата спира да се движи и в организма се натрупва интоксикиращ материал)
• Замърсяване на околната среда
• Радиация
• Прием на лекарства
• Интоксикация
• Бременност
• Наследственост

Интегрален подход в лечението

• Снемане на случая – изследване на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза (ТSH, T3, T4), ехография, изследване на желязото, холестерола и чернодробните ензими в кръвта;
• Отстраняване на причините, предизвикващи проблеми с щитовидната жлеза;
• Хидратиране и промяна в начина на хранене;
• Включване на определени добавки (нутриенти, подпомагащи щитовидната жлеза и надбъбречните жлези);
• Овладяване на стреса и промяна в емоционално-психичното състояние (да се научим да споделяме, да не потискаме чувствата си);
• Детоксикация, пречистване на черния дроб;
• Физически упражнения, спорт;
• Рефлексология (точков лечебен масаж).

Хранене

Общи принципи и насоки на храненето:

1. Увеличете приема на вода
2. Хранете се на всеки 3-4 часа. Целта е да имате поне 3 редовни хранения на ден (евентуално с 1-2 междинни, напр. с лека закуска късно сутрин и следобед)
3. Внимателно съчетаване на храните и контрол на ГИ (гликемичния индекс)
   Смутитата (шейковете) са идеални за закуска
4. Избягване на преяждането/гладуването
   Внимание: Гладуването е строго противопоказно при хиперфункция на щитовидната жлеза!
5. Включване на правилните мазнини в режима
   • кокосово масло;
   • зехтин (екстра върджин);
   • ГХИ;
   • краве маслоМного е важно включването на незаменимите мастни киселини. Те изграждат клетъчната мембрана и поддържат нейната еластичност и гъвкавост– важни са за хидратацията и образуването на простангландини в организма (хормоноподобни вещества).

6. Да се следи за нормална, редовна дефекация

Храни, които трябва да се избягват:

• соя (не се отнася за соевите кълнове);
• глутен (не се отнася за пшеничните кълнове);
• млечни;
• брюкселско зеле, карфиол, броколи – заради съдържанието на цианиди;
• тестени, преработени храни, богати на сол и захар – дехидратират, извличат калция и магнезия от организма;
• алкохол;
• кафе;
• флуор, хлор и бром.

Препоръчителни храни:

• Богати на Омега 3 – риба, ленено масло;
• Богати на йод – водорасли, риба и морски растения, уакаме, нори, комбу, келп, яйца;
• Внимание: Спирулината не се препоръчва при хиперфункция на щитовидната жлеза!
• Богати на витамин А и желязо – зеленчуци, особено зеленолистни – рукола, маруля, синап, спанак, магданоз, морков, цвекло, артишок (може и под формата на сокове);
• Богати на фибри – ядки, семена, плодове (особено смокини, боровинки) бобови (особено леща, нахут);
• Комбиниране на бобови и зърнени (например леща с кафяв ориз);
• Безглутенови храни – киноа, елда.

Препоръчителни добавки, подпомагащи надбъбречните жлези:

• Магнезий: 250-400 мг на ден
  Най-често срещаният дефицит е магнезиевият, тъй като този минерал се извлича от организма по време на стрес. Когато нивата му са в нормата, притокът на енергия се повишава
• Витамин B6: 25-50 мг на ден
  Подпомага усвояването на магнезия
• Витамин В5: 350-500 мг на ден
  Известен е като стомашно-чревен комплекс, тъй като подобрява храносмилането и усвояването на веществата
• Омега 3 мастни киселини
  Може да се набавят с ленено масло, крилово масло или рибено масло. Рибеното масло и криловото се усвояват по-лесно от лененото.
• Витамин C: 500 -1000 мг
  Подпомага дейността на надбъбречните жлези
• Цинк: 15-30 мг на ден
  Дефицитът му води до липса на енергия. Индикация за това са белите петънца по ноктите. Добре е цинкът да се приема с мед и с витамин А. Приема се вечер.

Препоръчителни добавки, подпомагащи щитовидната жлеза:

• Селен: 200 мкг на ден;
• Магнезий;
• Формули мултивитамини и минерали;
• Омега 3 мастни киселини;
• Витамин D3.