"В момента има поне три страни - членки на ЕС, чиято принадлежност към западните демократични общества е под въпрос. Това са Унгария, Румъния и България", твърди Хайнрих Винклер, известен германски историк и професор в Хумболтовия университет в Берлин по модерна германска история, в интервю за сп. "Шпигел". В него той анализира трудното положение, в което се намират Западът и Германия в контекста на продължаващата криза в Украйна, и амбициите на руския президент Владимир Путин.
След ужасите на две световни войни, за започването на които тя носи основна вина, Германия се приема за съставна част от Запада и негов основен двигател. Картината днес обаче е далеч по-сложна, особено след експанзивната политика на Путин и продължаващата криза в Украйна. "Конрад Аденауер (първият следвоенен канцлер на Западна Германия) положи основите на една добра връзка между Германия и Запада, но преди 1960 г. тя постоянно беше поставяна под въпрос, най-вече от социалдемократите", обяснява Винклер. "През 1986 г. Юрген Хабермас заявява, че безусловното отваряне на Германия към западната култура е най-голямото интелектуално постижение в нашата следвоенна история. Днес обаче консенсусът по този въпрос е критикуван както от крайно леви, така и от крайно десни политически фигури."
Една по-голяма Швейцария
Според германския историк определени политически сили, например антиевропейската и антиимигрантска "Алтернатива за Германия", изпитват симпатии към Владимир Путин вследствие на споделена антипатия към САЩ. Позиционирането на Германия между Запада и Русия е въпрос, който поражда напрежение не само между политическите елити в страната, но и сред голяма част от германските граждани. Скорошно проучване показва, че 45% от германците искат да видят Германия с ясна и твърда прозападна ориентация, докато 49% от запитаните предпочитат страната да заеме междинна позиция.
"Истина е, че голяма част от германското общество има дразнещото желание Германия да кръжи по средата между Запада и Русия", твърди Винклер. "Вярвам, че резултатите от подобни проучвания могат поне частично да бъдат обяснени с някои политически разочарования като цяло и в частност с решението на водещите партии през последните години да не излизат с категорична позиция относно ориентацията на страната, което беше огромна грешка. Много германци продължават да вярват, че Германия може да съществува като една голяма Швейцария в центъра на Европа." Именно затова Хайнрих Винклер приветства позицията на германския президент Йоаким Гаук, който по време на Мюнхенската конференция за сигурност преди няколко седмици недвусмислено заяви, че Германия трябва да бъде много по-активна на международната сцена.
Ако не беше НАТО
В реакцията си към предположението, че германското общество е загубило вяра в зависимостта си от НАТО, Винклер подчертава, че без членството на повечето страни от Източна и Югоизточна Европа в съюза регионът е щял да се превърне в зона на нестабилност и антидемократични сантименти, каквато е била ситуацията в междувоенния период. Веднага обаче възниква логичният въпрос защо досега Украйна не е получила покана за членство в НАТО.
"В Украйна никога не е имало консенсус относно възможността за присъединяване към трансатлантическия пакт. По подобен начин агресивната позиция на грузинския президент Михаил Саакашвили възпрепятства членството на страната в съюза. Поради специфичните отношения на двете страни с Русия руските опасения, че страната би била обградена, ако те се присъединят към НАТО, са основателни."
Изхождайки от позицията, че Западът има нужда от партньорството на Русия, Винклер смята, че Германия и останалите сили трябва да бъдат внимателни, когато става въпрос за настоящите отношения между държавите, които само допреди малко повече от 20 години са били част от СССР.
Запитан дали Германия би била готова да участва във война на страната на балтийските страни, Винклер отговаря: "Според чл. 5 на договора, подписан от всяка страна - членка на НАТО, атака срещу една от страните членки е равнозначна на атака срещу целия съюз. Това е същността на колективната отбрана и сигурност. Без чл. 5 НАТО ще се разпадне веднага. Но такова стечение на обстоятелствата директно заплашва нашата собствена сигурност. Германия трябва да реагира по един и същ начин, независимо дали става въпрос за Рига или Варшава."
Три държави под въпрос
Каквито и действия да предприемат западните страни, те сами по себе си няма да спрат Путин да преследва целите си. "Що се отнася до руските малцинства в балтийските страни, Путин несъмнено осъзнава, че шансовете му са нищожни просто защото те се чувстват добре там. От друга страна, в момента има поне три страни - членки на ЕС, чиято принадлежност към западните демократични общества е под въпрос. Това са Унгария, Румъния и България."
В допълнение Винклер е убеден, че в Германия мнозинството изпитва силни симпатии към западните демократични ценности, дори с оглед на факта, че Германия и САЩ имат различни и не рядко дори напълно противоположни гледни точки по множество въпроси, например мащабните подслушвания на америка нската Национална агенция за сигурност, войната в Ирак и взаимовръзката между сигурност и свобода. "Въпреки всичко разногласията ни със САЩ са продукт на различните ни интерпретации на ценности, споделяни и от двете страни. Не можем да твърдим същото по отношение на Русия."
