Учени от Сингапур и САЩ са успели да създадат процесор с 36 ядра. Той все още е експериментален като цели да докаже теорията, че има един начин чип с толкова много ядра да функционира и той е като симулира мрежа подобна на интернет, съобщава онлайн изданието на Масачузетския технологичен институт (MIT).
Това е университетът, който стои зад проекта. Ръководител на инициативата е Ли-Шиуан Пех от Сингапур. Неговият екип представи 36-ядрения процесор, който разчита на "мрежа в чип" архитектура, за да работи. Паралелно с това разработката решава и други препятствия в създаването на подобни процесори, като кеширането на информацията например.
В днешните чипове всички ядра са свързани с една жица, наричана шина. Когато две ядра трябва да комуникират помежду си, те получават пълни правомощия над шината. Този подход няма да върши работа, когато ядрата са много, защото те постоянно ще чакат ред за шината и вместо да се ускорява, работата на процесора всъщност ще се забавя.
Обновената архитектура включва променен начин на комуникация. Всяко ядро е свързано пряко само с тези в негово съседство. Така ядрата имат няколко различни трасета, които могат да използват, за да комуникират помежду си независимо от позицията си на чипа.
Това решение обаче ражда друг проблем. При използването на една шина, се запазва единството на кеш паметта, тъй като има едно трасе и обновяването на променената информация е лесно. При наличието на много трасета обаче, това става много по-трудно. Затова учените са създали нов протокол, който се казва snoopy и работи заедно с втора мрежа, която е като сянка на основната, но и по-семпла, като нейната функция е единствено да осигурява допълнителни трасета, за да няма забавяния в трансфера.
Протоколът следи с каква информация разполагат ядрата и управлява нейния трансфер. Ако едно ядро се нуждае от определени данни, snoopy праща искането до всички ядра и това с най-актуалната информация, я изпраща до т.нар. рутери в мрежите. Трансферът на данни се случва на точно определен период от време, което позволява на рутерите да изчисляват колко искания е имало за дадения период и от кои ядра.
Основната цел е да се намери метод, който значително да улесни управлението на кеш паметта в процесорите с много ядра. "Това е много хитра идея. Тя разчита на премахването на голяма част от усложненията и разчита на по-проста структура. В крайна сметка това създава повече възможности за комуникация, а протоколът се справя с подробностите", коментира Тод Остин, професор от Университета на Мичиган, който също участва в проекта.
Сега предстои нова серия по-сериозни тестове, които да гарантират, че създадените прототипи на чиповете работят както трябва. В момента се разработва и версия на Linux, която да поддържа 36 ядра и която ще се използва за практически тестове на процесорите, включително и да се проверят ползите им при ежедневна работа, работя с приложения и др. Когато това се случи, архитектурните планове ще бъдат публикувани свободно и ще могат да се използват от всеки.
