България обяви, че спира временно строежа на газопровода „Южен поток” и изтъкна като причина съмненията на ЕК, че проектът нарушава правилата за конкуренцията на ЕС. Въпреки това, руското министерство на енергетиката заяви, че не е получавало официално уведомление от България за прекратяването на работата. София все още може да промени мнението си и да подкрепи проекта въпреки натиска на САЩ, както бе досега, тъй като, ако транзитът на газ през Украйна се превърне в проблем, България първа ще си изпати.
Наскоро украинският премиер Арсений Яценюк обяви преструктуриране на украинското дружество „Нафтогаз”, като предложи на САЩ и ЕС да използват заедно активите на компанията. Това означава, че украинските газопроводи може да преминат под контрола на европейски и американски компании. А ако „Южен поток” бъде реализиран, стойността на техните активи ще бъде сведена до минимум.
Турция бе предвидила подобно стечение на събитията. За да се избегне всеки риск за транзита на суровината, Анкара вече предложи „Южен поток” да минава по турска, а не по българска територия. Идеята бе загатната и от руския президент Владимир Путин. От своя страна, турският министър на енергетиката Танер Йълдъз изрази готовност да обсъди тази възможност, ако Москва отправи искане. Единственият въпрос е дали Турция ще устои на натиска на САЩ за блокирането на „Южен поток”.
Освен че Турция няма алтернативни енергийни източници, съществуват още няколко причини, поради които Анкара може да иска да засили енергийното си сътрудничество с Москва.
Шансовете на Турция да се присъедини към ЕС са все по-малки въпреки нарастващата й политическа роля в очите на Брюксел, особено в светлината на последните събития в Украйна. Натискът от страна на САЩ и техните съюзници върху България и Турция може да се увеличи, тъй като американците се опитват да въвлекат тези страни в наказателната си операция срещу Русия. Засега Анкара устоява. Редица турски експерти мислят, че турското правителство може да обмисли да приеме политиката на санкции, която счита за обречена на провал, само ако ЕС предложи на Анкара „нещо много важно и голямо”. Тази ситуация е тест за устойчивостта на търговските и икономическите отношения между Русия и Турция, а моментът на истината наближава.