Проф. Атанас Тасев е енергиен експерт

Решението на премиера Пламен Орешарски да спре временно работата по изграждането на „Южен поток" е без алтернатива. Всеки на негово място би направил това. В общоевропейски контекст газопроводът стои добре. Тук обаче изобщо не става дума дали е спазена, или не е спазена процедурата за избор на подизпълнител или строител на газопровода на българска територия.

В случая въпросът опира само и единствено до геополитика и до обтягане на отношенията между Русия и САЩ заради Украйна. Европейската газова директива изцяло е спазена и колкото и комисии да идват от Европа, ще констатират, че ние я спазваме. Най-авантюристичното правителство, на която и да е държава, не може да ги пренебрегне.

Националният регулатор няма да даде разрешение, ако не бъдат спазени изискванията на Третия енергиен пакет в момента, когато се построи газопроводът. Ако приемем варианта, че има такива авантюристични регулатори и те дават това разрешение - тогава следва много тежка санкция - 10% от брутния приход - това е еднократно плюс ежедневно се внасят суми до ликвидация на проблема. Такъв проблем обаче не стои пред България.

Има обаче нещо много неприятно - идването на американския сенатор Джон Маккейн. Това вече е сериозен знак, защото политикът е известен ястреб, ветеран от Виетнамската война. Ако изградим схематичния профил на американската дипломация, тя е много прозрачна.

Руската дипломация е многоходова, когато нещо се прави, вие не знаете какъв е този знак, но за Америка е ясно. Тук става дума за каубойски подход - американските сенатори дойдоха и казаха: има черен списък, докато не отпадне черният списък, никакъв „Южен поток" и всеки, който се докосне до този проект, отива в списъка. Това беше ясен знак - проблемът вече не е България и участието й в „Южен поток", а Русия и нейните взаимоотношения със САЩ и Европейската комисия.

А американците използваха прост механизъм - всеки, който се докосне до Генадий Тимченко и неговата компания „Стройтрансгаз", увисва. Вижте дори Иран, поставени в условията на икономическа блокада от американците, се предадоха. Русия, поставена в условията на икономическа блокада, обаче е в малко по-различна ситуация. Ако Русия бъде притисната, тя ще се затвори и ние отиваме към една нова Студена война.

Русия в момента предприема всички мерки, всички поръчки, които се правят от руски фирми навън - за строителство на кораби, на самолети, на подводници и каквото и да било, се ориентират навътре. Тоест Русия се затваря, става автархична, поне по действията, които се предприемат. Ако бъде силно притисната, това е една силна ядрена държава и при една остра конфронтация ние можем да отидем и на най-абсурдния сценарий за Трета световна война. Надявам се, че все пак разумните политици от двете страни разбират за какво става въпрос и ще стигнат до някакъв компромис. Така че ключовата дума е споразумението за Украйна. Докато Владимир Путин и Барак Обама не се разберат, ние ще страдаме.

Уви, Великите сили са се хванали гуша за гуша. Ние сме на мястото на заколението и в момента ножът бавно се впива в нашето гърло. Може би трябваше премиерът да извика всички страни по веригата на „Южен поток" - Сърбия, Австрия, Хърватска, Италия, и да прехвърли горещия картоф, макар входът за тръбата да е тук. А сега се получи така, че ние вадим кестените за сметка на други.