Тежък удар за Русия: България замразява газопровода "Южен поток", посочва в заглавие румънският вестник "Гъндул" и разкрива "как изглежда шахматната дъска на европейската зависимост от руски газ". В. "Ромъния либера" пък пише по темата под заглавие "Южен поток - новото оръжие във войната ЕС-Русия".
В деня, в който трима от най-влиятелните американски сенатори пристигнаха в София, идвайки от Букурещ, премиерът на България обяви, че страната му замразява строежа на руския газопровод "Южен поток" в отговор на искане на ЕС и САЩ. В контекста на кризата с Украйна, която е на път да отслабне, Русия все още има относителен контрол върху европейския енергиен пазар, държейки на практика няколко държави в капан и правейки Европа зависима от нейните доставки, пише в. "Гъндул".
Докато бяха на посещение в Румъния, американските сенатори говориха пред "Гъндул" за необходимостта Европа да разбие руския енергиен монопол, за да може да има единна реакция в сферата на сигурността спрямо агресията на Русия. "Русия е мафиотска бензиностанция, която се прави на държава", каза американският сенатор Джон Маккейн.
Реакцията на Европа не е толкова слаба, колкото изглежда, пише "Гъндул" и допълва, че ЕС ускори неотдавна курса към намаляване на тази зависимост, а жестът на България - държава, която внася близо 90 процента руски газ, дава глътка въздух на Европа и нанася тежък удар на проекта на "Газпром", коментира румънското издание.
"Южен поток" е "проект-сигнално знаме" на енергийната политика на Русия, която има като недекларирана цел използване на природните ресурси като петрол и газ, за да упражнява влияние и контрол над своите клиенти. "Южен поток" се появи в отговор на проекта за газопровод "Набуко", подкрепян от редица европейски партньори, сред които Румъния, но и от САЩ. "Набуко" бе изоставен през 2013 г., след като финансиращите го не успяха да осигурят доставчици на газ от зоната на Каспийско море - Азербайджан, Туркменистан, ориентирайки се към други пазари или проекти, припомня "Гъндул".
На фона на силния мирис на газ, който доминира в отношенията между Русия, Украйна и ЕС, газопроводът "Южен поток" се превръща във важен елемент от световната енергийна шахматна дъска, посочва в. "Ромъния либера" и информира подробно за решението на България да замрази проекта.
Така страховитата зависимост на Европа от руски газ не е чак толкова съкрушителна, колкото звучи, но представлява реална заплаха, защото някои държави зависят на 100 процента или в много голяма степен от вноса на руски газ, отбелязва "Гъндул".
Средното количество внесен руски газ в ЕС през 2012 г. е било само 24 процента, според "Икономист", а през 2013 г. то е нараснало на 39 на сто, според Европейската комисия, пише вестникът.
Страните, които са били през 2012 г. 100 процента в капана на енергийния монопол на Москва, са Литва, Латвия, Естония и Финландия, следвани отблизо от България (89 процента), Словакия и Унгария. Словения, Австрия, Полша, Чехия или Гърция също внасят над половината от необходимото им количество газ от Русия, отбелязва румънското издание. Румъния стои добре от тази гледна точка, като не разчита на вноса на руски газ в такива мащаби. През 2012 г. Румъния е внесла около 24 процента руски газ, а през последните години - не повече от 30 процента, пише "Гъндул".
Основният проблем е фактът, че близо половината от вноса на руски газ преминава през Украйна, пише вестникът, но допълва, че евентуална криза между Украйна и Русия няма да бъде толкова сериозна сега, както в миналото, тъй като Европа е започнала да работи върху диверсифициране на източниците и свързването на вътрешните мрежи за доставки.
Освен това Русия е заинтересована да оползотвори финансово ресурсите си, при положение че износът на газ и петрол представлява близо 70 на сто от годишния износ на Русия, носейки приходи от над 500 млрд. долара, т.е. повече от половината от бюджета на Руската федерация, отбелязва изданието. Европейският пазар играе важна роля в тази бизнес схема, която Русия не може да пожертва твърде лесно, смята "Гъндул".
Вестникът представя в обширната статия алтернативите на Европа - втечнен природен газ, извличането на шистов газ и интерконекторните връзки; мерките, които Европейската комисия разработва в последно време за намаляване на енергийната зависимост на съюза чрез нова енергийна стратегия, алтернативните газопроводи: трансадриатически тръбопровод (ТАП) и връзките между други тръби, които да доставят газ от Туркменистан и Азербайджан, транскаспийски тръбопровод, трансанадолски газопровод (ТАНАП) и удължаване на южнокавказкия Баку-Тбилиси-Ерзурум (Азербайджан-Грузия-Турция).
