Признат грях
В стенограма от едно от последните заседания на държавния орган по цифровизация представителят на БНТ

подчертава че, дигитализацията е ангажимент на държавата. БНТ се опитва въпреки ограниченията в бюджета си да подкрепя процеса. По статистически данни 13.9% от домакинствата ползват ефирна телевизия. Тя има социални функции. Бюджетът на БНТ не позволява реализирането на нови програми, въпреки че има разработени проекти", казва още той. В същата стенограма директорът на дирекция "Съобщения" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) Калина Димитрова изразява мнение, че "държавата трябва да подпомогне най-вече БНТ за реализирането на допълнителни програми предвид обществената й функция и социалния аспект при приемане на безплатна ефирна телевизия". Като уточнява, че ще бъдат проучени съответните практики в другите държави.

Подобни практики впрочем не липсват. В Германия например обществената телевизия има право да предоставя свободните честоти на цифровата мрежа на други канали, които имат интерес да се разпространяват ефирно и безплатно за аудиторията. В България законодателят не дава подобно право на БНТ. При постоянно свиващ се рекламен пазар и стремеж на държавата да намалява бюджета на телевизията тя може да бъде изправена пред опасността да не може да плаща въпросните 15 млн. лв. годишно на "Фърст диджитъл" (през годините такива случаи е имало с БТК).

Вариантите оттук нататък

Така в момента, от една страна, държавата е поставена в ситуацията да налива пари в бездънна яма през БНТ без ефект за зрителите, а от друга - самият собственик на мултиплексите губи и очевидно при това положение иска промени, а защо не и изход.

Наслагването на тези обстоятелства все повече засилва предположенията на участници на този пазар, че на държавата ще й се наложи да откупи обратно обществения мултиплекс от частната компания, за да спази закона - свободен достъп до програмата на БНТ за всички граждани. Подобен пример има на румънския пазар. Знаците, че българският пазар се движи именно по този сценарий, напоследък са много, като според източници от сектора има вероятност и "НУРТС диджитъл" също да поиска държавата да си вземе честотите, защото не може да гарантира запълване на мултиплекса. Показателни са думите на изпълнителния директор на НУРТС България Свилен Попов в негово интервю пред "Стандарт". Там той открито заявява: "Възможно е решение и в друга посока -  държавата да си върне честотите и да придобие мултиплексите, след като не може да осигури нормалното функциониране на процеса в пазарни условия."

Така на финала от кашата, която държавата сама забърка с цифровия преход, нищо чудно и да плати солидно, за да се измъкне от нея. Разбира се, с парите на данъкоплатците и без полза за тях, най-малкото като зрители.

При всеки провал има и губещи. След няколко месеца щраусоподобно поведение на държавата, която наричаше провала с цифровизацията успех, трусовете в сектора от последните седмици принудиха институциите й открито да признаят, че с цифровия ефир има проблем. Като цяло проблемът е, че ефирът е празен, защото е скъп. А е скъп, защото е монополен. А пък е монополен, защото държавата допусна и подкрепи това. Какъв ще е изходът от тази ситуация - вероятно ще бъде решено не толкова далеч във времето. Но междувременно като при всеки провал, някой трябва да губи. Губи (всъщност има логика) виновната държава. Но в ролята на плащащия влиза едно конкретно нейно звено - БНТ. Обществената телевизия се оказа най-пряко засегната от странната и непазарна среда, създадена в резултат на порочната схема на цифровизацията, и то чисто финансово. Таксата, която тя плаща, де факто покрива целия капацитет на частния обществен мултиплекс. А за момента изход няма - нито БНТ може да се откаже, както направи bTV за две от програмите си, качени на търговската платформа, нито пък явно държавата е готова да я дофинансира (напротив, бюджетът й за тази година е намален).

Най-удобният клиент

Общественият мултиплекс, разпространяващ в ефир програмите на БНТ, е "Фърст диджитъл", за който (както и за оператора на търговската платформа "НУРТС диджитъл") се смята, че е свързан с банкера Цветан Василев. Публично известно е, че "НУРТС диджитъл" не може да запълни мрежата си и съответно проектът се оказва нерентабилен. За да не бъде точно такова състоянието и на другия оператор, на ход е държавата, която през БНТ го финансира. Няма друго обяснение на факта, че за цифрово ефирно излъчване (за което всички експерти са единодушни, че би трябвало да е по-евтино от аналоговото) в момента обществената телевизия плаща на разпространителя почти двойно повече, отколкото е давала преди на БТК.

В момента БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини. Целият бюджет на телевизията за тази година е 65 млн. лв., или с 5 млн. лв. по-малко спрямо 2013 г. Почти една четвърт от тях отиват, за да се плащат такси за мултиплекса.

Още повече че особеностите в позицията на БНТ не свършват дотук. Като обществена медия по закон тя трябва да гарантира на българските граждани свободен достъп до съдържанието на каналите си - безвъзмездно и в реално време. Отказът от цифрово излъчване на тези програми би означавал същите да бъдат разпространявани единствено чрез кабел и сателит. "Подобен акт би нарушил правата на зрителите, а БНТ  не би изпълнила възложените й по закон функции за осигуряване на свободен достъп до програмата й", коментираха от медията пред "Капитал".

В същото време БНТ  е лишена и от един от основните източници на приходи за останалите телевизии - таксите от сателитните и кабелни оператори. Те получават каналите й безплатно.

HD за разкош

Непазарната ситуация логично води и до спорни ходове. Спорно е например доколко има икономически смисъл в старта на канал като БНТ HD, създаден, за да се разшири портфолиото от програми на телевизията. Единствената полза е имиджова за самия създател на съдържание.  БНТ HD стартира с началото на зимната олимпиада. И до момента, когато е възможно, тя отразява предимно спортни събития, които по правило са със скъпи права. В останалото време каналът излъчва предаванията от основния канал БНТ 1. Важно е да се отбележи и, че за да имаш HD канал, трябва да произвеждаш и програмното си съдържание в подобен стандарт, което също не е безплатно. Например за преките излъчвания на мачове БНТ има нужда от HD подвижна телевизионна станция - т.нар. ПТС. В телевизията обаче нямат такава, защото инвестицията в HD ПТС е близо 10 млн. лв. и са принудени да наемат съоръжението.