69 г. след края на Великата Отечествена война Денят на победата остава най-големият празник за Русия - ден на националния триумф, на народната гордост, ден на скръб и вечна памет", заяви руският президент Владимир Путин, в слово пред войските, участващи в Парада на победата на Червения площад в Москва. Така държавният глава се обърна и към събралото се множество, съобщава Pressa. Президентът поздрави всички по случай годишнината. "Това е празник, на който тържествува всепобеждаващата сила на патриотизма, на който всички усещаме с особена острота какво значи да си верен на родината и колко е важно да знаеш да браниш нейните интереси", заяви държавният глава. "Народът на Русия винаги ще се прекланя пред подвига на ветераните, защитили своята родина по време на Великата Отечествена война и възстановили страната след това", каза Путин. "Желязната воля на съветския народ, неговото безстрашие и твърдост спасиха Европа от робство", подчерта той.

Грандиозен военен парад по случай Деня на победата над нацистка Германия се проведе днес в Москва. На Червения площад в руската столица се строиха хиляди войници и бойна техника от всички родове войски. Парадът започна в 09:00 часа българско време и продължи малко над един час. На Червения площад преминаха танкове, бронетранспортьори, артилерийски установки и ракетни системи от последно поколение. След парада президентът Владимир Путин замина за Севастопол, където е разположен руският черноморски флот. Така парадът става двоен, пренасяйки се на Кримския полуостров, който чества 70 години от освобождението си от фашистката окупация. Това е първата визита на държавния глава в Крим, откакто полуостровът беше присъединен към Русия. Заедно с Путин, в Крим ще бъде и премиерът Дмитрий Медведев.

Хиляда военнослужещи на парада в Севастопол

Близо хиляда военнослужещи взеха участие в парада по случай Деня на победата в Севастопол. В мероприятията бяха включени самолети на военновъздушните сили и военна техника. Главнокомандващият на Черноморския флот поздрави военнослужещите за Деня на победата и за присъединяването към Руската федерация.

РЕТРОСПЕКЦИЯ

По време на Втората световна война нацистка Германия води расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи. Тя съвпада по време с т. нар. "евтаназия" на физически и психично непълноценните хора и "окончателно решаване на еврейския въпрос".

В нощта на 8 срещу 9 май 1945г. в източното берлинско предградие Карлхорст се състои официалната церемония по подписването на акта за безусловна капитулация на нацистка Германия. Съветската делегация се води от маршал Жуков, американската – от генерал Спатс, британската – от маршал Тедер, френската – от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Райха подписва фелдмаршал Кайтел. Това е краят на Втората световна война в Европа. Новината за капитулацията на Германия обикаля като светкавица целия свят. В СССР тя е посрещната с особено грандиозно ликуване. Милиони хора излизат по улиците на градовете и селата в цялата страна. Москва отбелязва този ден с грандиозен салют. Приключва 1418-дневната епопея, наречена Велика Отечествена война, зад която се крие море от лишения, страдания мъка от пораженията и радост от големите победи.

Основна заслуга за разгрома на хитлеристките пълчища в Европа има несъществуващият днес СССР. Военният сблъсък между нацистка Германия и Съветския съюз започва рано сутринта на 22 юни 1941 г., когато германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Започва война, невиждана по-рано в човешката история, многократно превъзхождаща Първата световна /1914-1918 г./ по своята унищожителна сила, по броя на задействаната техника: оръдия, танкове, самолети; по броя на жертвите: убити, ранени, осакатени не само сред сражаващите се на фронта, но и сред гражданското население.

Изхождайки от старата идея "Drang nach Osten", Адолф Хитлер обосновава своята теория за разширяване на жизненото пространство на германската нация, което може да стане само за сметка на Русия. Той твърди, че славяните са родени роби, които разбират само от камшик. Съгласно генералния план "Ост" Русия трябва да се "изтласка от Европа". Завладяната територия трябва да бъде колонизирана от германците, а ресурсите да бъдат поставени в служба на Райха.

Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на "източната политика", да говори за своето отношение към славяните. Но като цяло ясно може да се проследи концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи.

Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание. Втората световна война не може да бъде сведена само до описанието на бойните действия. Една от нейните малко познати страни е конкретното осъществяване на нацистките планове в завладените съветски земи. Окупираните територии на СССР се разчленяват на отделни части. Прибалтика и по-голямата част от Беларус са включени в райхскомисариата "Остланд", Украйна и южните райони на Беларус – в състава на райхскомисариата "Украйна". Двата райхскомисариата са третирани като райони, подлежащи на "колонизация", т.е. в превръщането им в колонии на Райха, което се осъществява от самото начало на войната. Бесарабия и земите между реките Днестър и Южен Буг се окупират от Румъния. Част от Литва и Беларус формират окръг "Белосток" и са включени непосредствено в Райха, част от западна Украйна е обявена за генерал-губернаторство. Районите около фронтовата линия са под прякото управление на Вермахта.

За управлението на завладените земи отговаря министерството по въпросите на източните територии, а полицейската власт е в ръцете на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Всички ресурси в завоюваните области са обявени за собственост на Райха. След Вермахта в окупираните територии навлизат както чиновници, така и представители на големите концерни /Круп и др./, които поставят под свой контрол промишлеността. Около 22 милиона души са били привлечени да работят "в името на германските цели и под германски надзор". В заводите е въведен принудителен, на практика робски труд. Работният ден е бил с продължителност 14-16 часа в денонощие. Храната е била изключително оскъдна. От първите дни на войната окупационните власти обявяват, че земята и колхозното имущество преминават в тяхна собственост. Колхозният строй е запазен, за да се конфискува безпрепятствено земеделската продукция за нуждите на Райха. По-късно тази политика се диференцира с въвеждане на общинна форма на земеделие. На окупираните територии хитлеристите забраняват всички обществени организации, провеждането на митинги и събрания, затварят театрите, музеите, университетите, училищата и даже детските градини. Една от най-трагичните страници на Великата Отечествена война е историята на "остарбайтерите" /източните работници/. По съветски данни, в Райха са изпратени 5,3 милиона съветски граждани, по германски – 2,8 милиона души. Разликата се обяснява с това, че германската статистика отчита "остарбайтерите", които са в границите на Германия до 1937 г., докато техният труд е бил използван във всички окупирани от нацистите страни.

Около 2,2 милиона "остарбайтери" умират през годините на войната. Друга трагична страница е нацисткият плен. По германски източници, в качеството на военнопленници, сред които са включени не само бойците на Червената армия, а всички способни да носят оръжие, са взети 5,7 милиона съветски граждани. Около 1 милион пленници в годините на войната принудително или доброволно изразяват "желание да помогнат" на хитлеристите. В концентрационните лагери загиват 3,3 милиона пленени /57%/, от тях почти 2 милиона души до февруари 1942 г. Гибелта на такова огромно количество хора е свързано с неудовлетворителните условия на транспортиране, настаняване и съдържание на пленниците, както и с преднамереното им избиване. Първата работа е било да се отделят и разстрелят комисарите /комунистите/, "евреите" и други "радикални и вредни елементи". На окупираните територии и в Райха нацистите изграждат гъста мрежа от големи и по-малки концлагери. Само в Украйна техният брой е 180. Пленниците са държани в студени и непригодни за живот помещения. Храната е била минимална. Разработен е даже "хляб за руснаци" по специална рецепта.

Една от най-мрачните страници на Втората световна война е унищожаването на непълноценните народи. Нацистите започват систематичен геноцид спрямо ромите. Те били осъждани на каторжен труд и затвор в концентрационните лагери. Често роми били убивани на място, особено от айнзац-групите, отрядите на смъртта на Хитлер, на Източния фронт. Общият брой на жертвите варира в различните източници между 220 000 и 1,5 милиона, но дори най-малката цифра да е вярна, това пак е едно от най-големите масови убийства в историята.

Освен ромите на преследване са подложени и евреите. Съгласно германските оценки, приблизително 5 милиона съветски евреи е трябвало да бъдат избити. Особено "усърдие" проявява гаулайтерът на Украйна Е. Кох, прославил се даже в Райха като изключително жесток палач, както и украинските националисти, които се включват активно в прочистванията.

Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души. През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души. Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души. СССР излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера.