В условията на стрес организмът ни изисква допълнителни ресурси, за да се справи с трудната ситуация. При това е желателно тези ресурси да не се хабят за нищо повече, т.е. трябва колкото се може по-силно да се съкратят обичайните потребности. А тъй като стресът се отразява, както на физиология, така и на психиката, може да се очаква, че стресираният човек няма да е особено склонен към социална активност.

Подразбира се, че трудната ситуация може да бъде преодоляна, като помолиш за помощ останалите, но социалният контакт предполага емоционални и когнитивни усилия, които отново изискват разход на ресурси.

Общо взето по време на стрес за човек е по-изгодно по-малко да обръща внимание на другите, а това може да се изрази в отслабване на емпатията.

Но тук има един нюанс, всички тези съображения са валидни само за мъжете. Това потвърждават резултатите от две мащабни изследвания, пише Psychoneuroendocrinology.

Тестовете показват, че след преживян стрес мъжете по-зле се справят със задачите си. Освен това те започват по-малко да се интересуват какво мислят и чувстват останалите. Може да се каже, че именно стресът прави мъжете егоцентрици.

При жените картината е съвсем друга. След стрес те се справяли много по-добре с психосоциалния тест, т.е. стресът ги прави по-социални.

Защо жените реагират различно от мъжете след стресова ситуация, на учените им е трудно за обяснят.

Може би става въпрос в особеностите на хормоналния апарат. Известно е, че при стер при жените се отделя окситоцин, а именно този хормон активно действа при привързаността, повишава емпатията.

Възможно е и въпросът да е в. това как мъжете и жените се отнасят към трудностите: ако мъжът смята, че трябва да реши въпроси са сам, то жената като „слабия пол” изначално е настроена към помощ.

Така или иначе това е още едно обяснение, защо в сложни жизнени ситуации на някои двойки им е трудно да се разберат един друг.