Димитър Макавеев показва портативната метеостанция, чиито данни за времето използва, за да настрои генератора си.

Жител на град Септември твърди, че е изобретил апаратура, с която може да променя времето и да предизвиква дъжд, сняг или слънце.

70-годишният Димитър Макавеев разказва, че повече от 50 г. мислил и експериментирал върху идеята си, докато постигнал желания ефект. Изобретението си нарекъл ноосферен метеогенератор. С него той въздействал чрез светлинни импулси с определена честота, или както я нарича - метеопрограма, върху ноосферата.

Останалото - да е лошо или да е хубаво времето, вършела самата природа. Обяснява, че понятието ноосфера е въведено през 30-те години на миналия век от руския академик Вернадски и най-общо казано означава вселенски разум.

Апаратът, с който сега работи Макавеев, е 4-о поколение. Първия създал преди повече от 10 г., следващите усъвършенствал постоянно. “Настоящата модификация може да се управлява ръчно или с компютър и е по-ефективна от предишните”, обяснява пенсионерът.

“Интересът ми към времето е още от дете. Той беше провокиран от моята баба от плевенското с. Згалево, където съм израснал, която с определени ритуали можеше да предизвиква слънце или дъжд. Наистина успяваше. Опитах се да наследя нейните способностти, но не се получи”, разказва Димитър.

Той стига до извода, че след като хора с определени дарби могат с мисълта и волята си да въздействат на природните стихии, би трябвало още по-добре да се постига с апаратура. Това обаче изисквало определени знания по метеорология.

Макавеев, който е завършил СПТУ по автотранспорт, се самообразовал. Започнал да чете учебниците по метеорология преди 40 г. Твърди, че създаването на апаратурата става възможно след появата на компютрите, чрез които да се управляват процесите в нея. Обяснява, че генераторите си е изобретил, проектирал и изработил сам.Последният, направен преди година, му струвал около 300 лв. и е изработен от готови елементи, купени от магазините. Само той обаче знае какво и как да свърже и настрои, за да работи машината. Не е патентовал изобретението си.

Генераторът се захранва от акумулатор и може да покрива площ от около 30 км. Направен е така, че неговата антена, която е най-обемната част от апаратурата и се върти на 360 градуса, да може да се монтира на покрива на автомобил. За да работи ефективно машината, трябва да се позиционира на открито и високо място или на покрива на къща.

Всъщност старата модификация и в момента е на покрива на къщата му, но не работи и трябва да се ремонтира. С нея той бил спирал порои и градушки над Септември, воден от прагматична цел - покривът му тече. Няма време да го оправи заради изобретенията си, в които влага и сили, и средства.

За да извърши промените във времето, Димитър използва портативна метеостанция, която му показва атмосферното налягане, температурата на въздуха и влажността, като го насочва как да настрои апаратурата си и какви параметри да зададе. Влажността била много важна, за да се извършат промените във времето с генератора.

Според изобретателя много по-лесно било да се предизвика хубаво време, отколкото лошо. Успеваемостта за слънце на генератора била 90%, а за дъжд - 70. Необходимо било апаратурата да работи поне 3-4 часа, за да се постигне желаният резултат.

Но при по-тежки метеорологични условия необходимото време за промяна можело да е и денонощиие. Твърди, че е осигурявал хубаво време за авиошоу, при откриване на плувен комплекс, спирал дъждове за прибиране на реколтата в Северна България.

През декември 2004-а в продължение на 30 дни правил демонстрации пред представители на регионалното подразделение на Гражданска защита в Пазарджик. Предварително заявил, че ще осигури слънчево време и го постигнал. Направил доклад за експеримента до шефовете на Гражданска защита, но не получил отговор. През 2007 г. писал и до Емел Етем, тогава министър по бедствията и авариите, за своята апаратура, но също не получил отговор.

Писал и до парламента за ползата за земеделието от изобретението, но и от там резултат нямало. Не се отчаял и продължил да подобрява машината си. Въпреки това няма представа дали уредът му може да работи ефективно в северните или южни географски ширини.

Например не е наясно дали може да предизвика промени на времето в Африка, защото е правил експериментите си единствено край Септември. Пенсионерът е доволен, че близките му го подкрепят. Съпругата го наричала: “Момчето, което говори с небето.” Той самият се иронизира, че заради изобретението си заслужава Нобелова награда, но няма кой да му я даде.

В тази връзка Димитър Макавеев твърди, че неговият генератор няма аналог в света. Руски и американски учени са изобретили апаратури за въздействие върху времето, но те работели на принципа на насочването на електромагнитни импулси в атмосферата. Това са огромни съоръжения, които стрували милиони.

Другият метод е чрез разпръскването на сребърен йодит в атмосферата чрез ракети, каквито са противоградните. Самоукият изобретател е категоричен, че не може да се направи генератор, който да покрие цялата територия на страната. Можело обаче да се поставят генератори в различни области, където има нужда, и да се свържат в система. Това обаче може да се случи единствено при интерес и финансиране от държавата.

Той вижда приложението на своя генератор в райони с трайно безводие, където може да се предизвиква дъжд, който да пълни естествените водоизточници. Мислил е и за използването на уреда за потушаване на големи пожари особено в горски масиви, където да се предизвика порой, който да угаси огъня.