Първоначално ни се стори повече от абсурдно да сравняваме индустрията в Турция с тази в България. Със стратегическото си разположение на два континента и с населението си от около 74 милиона жители, южната ни съседка не изглежда като страна, с която бихме успели да сравним България. Оказва се обаче, поне ако говорим за автомобилната индустрия, че сме имали относително равен старт.

За пръв път в Турция се заговаря за автомобилна индустрия през 1959 г., когато Otosan сключва договор с Ford за производството на автомобили на американската компания под лиценз. Точно по това време в България се появява първият автомобилен прототип, а в средата на 60-те във военния завод в Казанлък, а по-късно в Пловдив, започва да се произвежда Renault 8 под името Булгаррено 8.

Къде е Турция сега? Официалният старт на производството на автомобили Ford в Турция започва през 1963 г., когато в страната са били сглобени 6000 коли. Половин век по-късно, през 2013 г., статистиката е малко по-различна – от турските конвейери са слезли повече от 1.1 млн. автомобила от марките Isuzu, Iveco, Otocar, Mercedes, Renault, Hyundai, Ford, Honda, Peugeot и други. Нещата не протичат толкова приказно в България, където от 1966 г. до 1971 г. са произведени само 6540 автомобила Булгаррено 8, след което процесът е преустановен. Според слуховете французите са научили, че част от произведените у нас коли са били изнесени в Югославия, Австрия и Близкия Изток и развалят договора си с българската страна. Впоследствие те се установяват в Румъния, където и до днес развиват успешен бизнес и производство с марката Dacia.

У нас на глава от населението има много повече автомобили, отколкото в Турция. На всеки 1000 жители в България се падат 408 автомобила, докато в южната ни съседка числото е 135. За сравнение, в най-мощната икономика в Европа – Германия, на всеки 1000 души се падат по 592 коли. Разбира се, статистиката вероятно не би била такава, ако Турция бе членка на Европейския съюз. Понастоящем собствениците на коли там плащат повече от три пъти по-високи данъци от тези в ЕС.

Защо се концентрираме именно в Renault, а не си изберем някоя друга компания, която е изнесла производството си в Турция? Много просто. Защото Oyak Renault е най-големият производител на леки коли в страната и третата най-голяма компания изобщо в Турция. От всички произведени коли в южната ни съседка повече от половината са дело на завода на Renault в Бурса. През миналата година 80% от тях са били изнесени от страната. Оказва се, че фабриката на французите в покрайнините на индустриалния град, захранва с продукция пазарите на Европа, Азия и Тихоокеанския регион, Северна и Южна Америка и Африка.

В момента в Бурса се произвеждат четири модела на Renault – Fluence, Clio, Clio Estate и Megane. Капацитетът на завода е 360 000 автомобила годишно, като освен тях в него се създават двигатели, скоростни кутии и оси. Центърът има голямо значение за местното население, тъй като дава работа на 5739 души, от които 4394 са пряко свързани с производството, а останалите изпълняват административна и управленска функция.

Обратно в България - заводът на Great Wall в Ловеч бе открит в началото на 2012 г. Засега това е единственото автомобилно съоръжение от такъв тип в България, като продукцията му отговаря на изискванията на Европейския съюз. В момента там работят около 200 човека, сглобяващи SUV модела Hoover H6 и пикапът Steed 5. Годишно българският завод има капацитет от 50 000 автомобила годишно, като при нужда той може да бъде увеличен до 75 000 коли. При пълно натоварване собствениците уверяват, че фабриката може да даде работа на близо 2000 души.

Заводът на Литекс Моторс е разположен на площ от 500 000 квадратни метра. В момента компанията все още развива дейността си, като в голямата си част успехите са по-скоро пожелателни. Все пак на 16 декември миналата година бе дадено началото на регулярен износ на коли за Италия, откъдето вече са получени над 200 поръчки за H6. Плановете за развитие през тази година включват стартирането на износ за Сърбия, Румъния, Чехия и Унгария, а до 2016 г. колите, произведени в Ловеч трябва да достигнат общо 16 пазара.

Прилики и разлики

Освен в мащабите, двата производствени центъра се различават и по операциите, с които са натоварени. Кръгът на производството в Бурса е затворен дотолкова, че фабриката сглобява дори роботите, които обхождат халетата и доставят частите, нужни за сглобяването. Автомобилите започват като листове ламарина, които впоследствие се оформят на преси, заваряват се, купетата се боядисват, сглобяват и тн. Колкото до двигателите, блоковете идват готови, но в Бурса специални машини ги хонинговат, след което отиват на монтажната линия за финално асемблиране.

В Ловеч процесът протича по много по-опростена процедура. Купетата пристигат готови и боядисани от Китай, като преди да бъдат качени на поточната линия, работници пълнят кухините с вакса, която защитава важни части от корозия. Двигателите също се доставят готови в Ловеч, където служителите монтират част от тяхната периферия, след което ги монтират в купето. Идеята е всичко това да се промени, да бъдат изградени нови халета, бояджиен и заваръчен цех, но само ако търсенето на българския и международните пазари оправдае инвестицията.