Проблемът сега е с „веселите дроги” от типа на амфетамини и метаамфетамини, които се произвеждат за отрицателно време с различна форма и вид и докато бъдат описани и забранени, те променят вида и съдържанието си и се продават като бонбончета. Марихуаната също е голям проблем, защото се употребява масово. В света е доказано, че тя е един от основните фактори, които въвеждат в шизофренна психоза.” Това разказва психиатърът д-р Теодора Думанова за зависимостите, измамите с ТЕЛК, за българските митологии около психиатричните заболявания в интервю за ГЛАСОВЕ. Д-р Думанова работи близо 40 години като психиатър, от които 30 години се е занимавала със зависимости. Казва, че за този период повечето от зависимите от наркотици и алкохол в София са минали през кабинета й. От 8 години тя работи в ТЕЛК.

- Наистина ли нацията полудява, както изглежда поне от новините?

- Отговорът е – не. Същинските психични заболявания, тоест големите психични болести – шизофренията и афективните психози, според изследвания по цял свят показват, че не се увеличават независимо от външните обстоятелства. Те остават в едни постоянни рамки, не се променят дори по време на война и при големи стресове. Онова, което наистина се увеличава, са неврозите, както ги наричахме по старите класификации. Това са по-скоро тревожни, депресивни, агресивни състояния, което е свързано с външните обстоятелства. Проблемът е, че те не минават с „хапче за щастие”, това е доказано. Но другите начини, социално психотерапевтичните, са на много ниско ниво, защото са свързани с една по-широка мрежа от мерки и с повече пари. Лекарствата излизат по-евтино, но не решават проблема. При една безработица например, която побърква хората, какво да се направи? Те не могат да се излекуват, защото обстоятелствата за неврозата не са „излекувани”.

- Случаят от Лясковец с въоръжения психопат отново отвори тази тема.

- Когато се случи нещо такова, агресивните състояния временно се превръщат в модна тема за обществото. Но подобни агресивни актове по-рядко се случват при същинско психично болните, отколкото при изнервени, девиантни личности. Едно време му викаха психопатия, но вече не е коректно да се употребява, нарича се „личностна дисхармония”. Но както и да му викат, факт е, че бройката на такива антисоциални личности се е увеличила в пъти.

- Вие имате наблюдения за т.нар. зависимости от наркотици и алкохол. Лечими ли са при нашите условия?

- Разбира се, че са лечими. Нарколозите, които се занимаваме с наркозависимите, смятаме, че зависимостта е като диабета, като високото кръвно например. За тези болести трябва непрекъснато да се вземат лекарства и да се поддържа хранителен режим, понякога много жесток, за да бъдеш здрав. Същото е при зависимостите – трябва да не се взема „веществото” и тогава си здрав. Не е лесно, но поне е ясно какво да се прави. Както понякога на диабетика му пада пердето и изяжда парче торта, така и наркозависимите не устояват. У нас има организирани общества за наркозависими – т.нар. комуни, сдружението „Анонимни алкохолици” (АА), които са доказали, че са успешни като терапия от десетилетия. АА е измислено от американски лекар, който е бил алкохолик, ходил, лекувал се в Швейцария, опитвал какво ли не. И като видял, че нищо не му помага, събрал няколко приятели, с които пиели, и решили да се контролират взаимно. Дружеството има голям успех, защото винаги е важно хора с твоя проблем да упражняват контрола, тъй като само те напълно разбират какво преживява другият.

- Намаляват ли тежко зависимите от наркотици?

- По отношение на хероина, тежък наркотик, има задържане на бройката, да го наречем едно „плато на насищане”. Проблемът сега е с „веселите дроги” от типа на амфетамини и метаамфетамини, които се произвеждат за отрицателно време, имат различна форма и вид и не можеш да им разбереш състава. Затова те много трудно могат да се хванат. Докато бъдат описани и забранени, те сменят вида си и се продават като шарени бонбончета, с които се зарибяват най-вече децата. Голям проблем е и алкохолът, защото не му се обръща особено внимание, а в гимназиалната възраст той е масовото явление. При изследвания за зависимостите алкохолът излиза на първо място, но се говори само за наркотици.

- Марихуаната обаче не излиза от мода, дори се водят дебати за нейното благотворно въздействие върху човека?

- Марихуаната е много голям проблем, защото се употребява масово. За нейната полезност се изказват тези, които не разбират и говорят неверни неща. Тя наистина е лека дрога, в смисъл, че като се спре, няма тежка абстиненция. Марихуаната обаче е един от факторите, които въвеждат в шизофренна психоза.

- Това ми звучи направо сензационно…

- Но е вярно и е световно установено, не сме го измислили ние в България. Засега изводите са чисто статистически, явлението все още не е обобщено и класифицирано. Но аз го наблюдавам при моята лекарска практика в София, и то масово. Не знам какъв е механизмът, не мога да кажа. Но е факт, че някои от пушещите марихуана минават трайно в рамките на шизофренната психоза. Други след няколко пристъпа успяват да спрат дрогата и да се овладеят. И от опита ми в ТЕЛК констатирам, че при шизофренни състояния често излиза масирана употреба на трева. Тази мека дрога е много опасна в този смисъл.

- Странно е, че малцина знаят за това и по телевизиите се прави откровена пропаганда на марихуаната и на какво ли не. Има ли например нещо вярно в приказките за т.нар. индигови деца?

- Не, няма такова нещо. Тук има едно преплитане между дълбокото суеверие на българина, а когато става дума за болни деца, обикновено от аутизъм, родителите винаги се чувстват виновни. И това е реакция да се облекчат родителите, да се разтоварят от чувството за вина. То не е българско явление, у нас дойде сравнително скоро и се поде много масово. Аутистичните деца наистина се увеличават, но е възможно също така те просто по-добре да се диагностицират и от там да идва по-голямата бройка. Такива деца имат нужда от огромни грижи и от огромен материален ресурс, за да могат наистина да бъдат подпомогнати да се социализират. Дали едно дете ще успее да се социализира, е изключително финансов въпрос. И понеже те минават през ТЕЛК-овете, виждаме колко огромно е разделението на българския народ по финансови възможности.

- Една лекарка по телевизията убеждаваше, че чрез специална диета болестта може напълно да се излекува?

- Това е митология. По телевизията всичко можем да чуем. В Пловдив имаше едни руснаци, не знам дали бяха лекари, които уж имали начини да лекуват и бяха станали много популярни. Това са същите суеверия като тричането на кучета.

- Коя държава според вас най-добре се справя с тези проблеми?

- Понеже говорим за аутистичните деца, в Канада системата е развита почти до съвършенство. Що се отнася до психиатричната помощ, тя е много различна от нашата. Ето например за случая в Лясковец, не стана ясно дали този човек е бил преглеждан някога от лекар. Диагнозите се слагат обикновено от комшиите, които го обявиха за психично болен. Тук става въпрос не само за лечение, но и за отношение към психично болните. В България все още това е дамга, недъг. Докато в развития свят това е просто различие. Епилепсията например, която не е точно психично заболяване, но може да има и такива белези, също е дамгосано от обществото. А в Древна Гърция епилепсията се е смятала за болест на боговете, а хората богоизбрани да бъдат различни. В България първо нямаме отношение към другия човек, какво да говорим за различните хора.

- Нямаше защо да ни го казват от Брюксел, ние знаем, че парите в здравна система се харчат неефективно. Къде е грешката?

- Личните лекари водят диспансерно пациенти с хронични заболявания като хипертония, диабет и др., за които им изписват лекарства – една част платени по касата, една част се доплащат, друга част си ги плащат самите болни. И те някак си се справят. Когато обаче възникне остро заболяване – пневмония, бъбречно заболяване, родителите на болните деца или пациентите сами трябва да си плащат лекарствата, защото то не влиза в това, което касата заплаща. Поради това системата се пренасочва към болнично лечение и оттам вече се източва касата. Защото за да не умрат пациентите, тъй като не могат да си плащат лекарствата, ние ги насочваме в болница. Болничното лечение не винаги е необходимо, но това е, за да може човекът, който няма откъде да си плати лекарствата, да получи безплатно лечение. И в мненията има една голяма ножица – това, което касата нарича източване, е всъщност спасяване на пациента.

- Мислите ли, че една система, която разчита на съчувствие, но няма вътрешни механизми да функционира, обикновено е обречена?

- Да, така е. Едно 20-дневно лечение на бронхопневмония е много скъпо, ако трябва да е качествено. За другите лекарства не знам, но мога да кажа за психиатричните. В Македония, Гърция, Турция те са в пъти по-евтини, отколкото са у нас същите лекарства. Това е убийствено за хора в най-бедната държава в Европа.

- Ако се съди по обозначението на  колите, у нас има страшно много инвалиди. А за корупция в ТЕЛК, където се издават документи за инвалидност, се разказват легенди. Има ли нещо вярно в това?

- Българите сме научени, че държавата ни е длъжник и трябва да ни дава. Не за това, за което наистина трябва, като например заплащане на труда, а за други неща. Когато Емилия Масларова като социален министър въведе поправката в закона за ТЕЛК-овете, предначерта източването на касата. Тя се яви по телевизията и каза”Майки и бащи, понеже държавата няма пари за пенсии, явявайте се на ТЕЛК, за да получите нещо допълнително да преживеете.” Тази промяна доведе до огромно източване на пенсионния фонд. Другото, което според мен е доста непочтено, е, че хората се принуждават да го правят, защото на никого не му стигат парите. От друга страна се възприе добре от колегията лекари, които получават 20 лв., за да напишат направлението. Това ги мотивира да задържат пациента и да го убеждават какви облаги ще му донесе това. Начинът, по който законово е уреден този въпрос, философията му, е сгрешена. Тя е направена по милозлив социалистически начин, но не за да облекчава хората, а да ги накара да гласуват за „благодетелите”. По мои наблюдения пенсионният фонд до една-две години ще бъде изяден от инвалидни пенсии и добавки.

- Говори се, че черният пазар за инвалидни свидетелства е огромен. Какви са привилегиите?

- Ще кажа нещо, за което никой не иска да говори по обясними причини. Един работещ пенсионер, който има някакъв процент инвалидизация, получава следните облаги: 6 дни платен годишен отпуск допълнително, не плаща данък върху заплатата си, не плаща данък сгради, не плаща данък за фирмата си, ако има такава, и получава към заплатата си минимум 25 процента от нея. Всеки може да си даде сметка за какво натоварване на пенсионната система става дума. Но никой няма воля и смелост да ги каже тези неща, а виждаме само едната страна на въпроса. А какво да кажем за истинските инвалиди, за болните хора, които не могат да работят, които получават мизерни пари, с които не могат да си платят елементарни неща. И всичко е заради тези вземания от хора, които може и да имат нужда от тях, но не им се полагат.

- Чу се, че ще се прави тотална ревизия на ТЕЛК-овете.

- И да правят ревизия, няма как да хванат например една такава схема, на която ние се натъкваме. Водят нещастните си болни родители с деменция и когато получат експертно решение на ТЕЛК за 90 процента инвалидност, те веднага прехвърлят фирмата си на негово име, за да не плаща данък за нея. Ако се направи една проверка, ще се види, че както се прехвърлят фирми на някакви клошари, така масово се прехвърлят фирми на близки с висока степен на инвалидност по същата причина – да не плащат данъци. Законова пречка няма. Същото се прави и с колите, защото и тук има привилегии за бензин, за паркинги и т.н.

И винаги се правят само палиативни мерки, някакви поправки, с които още повече се замацват нещата. Моите впечатления за София са, че всеки втори софиянец има някакво ТЕЛК-ово решение. Нормативът на психиатричният ТЕЛК е 1500 души на година. До вчера ние имахме вече 1200. Моя колежка работи в голяма психиатрична болница в Испания и като я слушам как са уредени нещата там, направо ми се приплаква. 

Автор:Рени Нешкова