В днешната ера на GPS-ите, облачните сървъри и NSA, която следи всички и навсякъде, все още е възможно – макар и рядко – самолет привидно да изчезне безследно, пише американското списание Wired.

Това изглежда се е случило с "Боинг 777-200" на Malaysia Airlines, който е в неизвестност вече цяла седмица, след като в първите минути на миналата събота (8 март) излетя от Куала Лумпур за Пекин. При усиленото търсене досега спасителните екипи от 9 държави все още не са открили никакви следи от самолета или от 239-мата пасажери на борда. Има много теории и спекулации за това какво се е объркало, но нито авиокомпанията оператор, нито производителят "Боинг", нито разследващите в Малайзия навлизат в някакви подробности.

Каквото и да се е случило, се е случило много бързо и е било катастрофално

коментират авиационни експерти пред изданието. Фактът, че се е случило над океана – вероятно над Южнокитайско море, но е възможно и да е над Сиамския (Тайландския) залив – означава, че може да минат месеци или дори години, преди да разберем какво точно се е объркало. Океанът е голям и откриването на следи ще бъде много бавно. След катастрофата на полет 447 на "Еър Франс" над Атлантическия океан на 1 юни 2009 г. минаха цели две години, преди разследващите да открият черната кутия на самолета.

"Простата и жестока истина е, че е много трудно да намериш обекти във водата", казва пенсионираният полковник Дж. Джоузеф, бивш пилот и авиационен консултант на американските военноморски сили. Според него макар и много малко вероятно, е възможно при падането си самолетът да не се е разбил, а просто да е потънал в морето.

Повечето експерти са на мнение, че инцидентът е станал на голяма височина, което най-вероятно е довело до раздробяването на самолета на множество парчета и разпиляването им на голям периметър. "На височина 11 000 метра ветровете достигат скорости от 100 възела (185 километра в час).

При тази скорост малките частици ще бъдат размятани в множество посоки обяснява Джоузеф.

Всички аеродинамични елементи – като части от крилата или от опашката – ще бъдат оставени на капризите на ветровете. По-тежките парчета като двигатели и спирачни механизми ще потънат веднага. Горивото и другите течности ще бъдат разпръснати и така ще останат съвсем малко следи. Именно това се случи, когато космическата совалка "Колумбия" се разпадна при повторното си навлизане си в земната атмосфера на 1 февруари 2003 г. Разликата е, че това стана над сушата. Да се забележат отломки в открито море е много по-трудно, изтъква бившият пилот.

Това, което вече дни наред медиите коментират като шокиращо, е изчезването на самолета без каквото и да е предупреждение или сигнал за тревога. Според хората от бранша обаче липсата на комуникация не е толкова странна.

"Има два варианта. Първият е, когато нещо се случва в такъв мащаб и толкова внезапно, че няма време за реакция", коментира пилотът и блогър Патрик Смит. "При втория екипажите са обучени, че комуникацията със земята е на втори план след справянето с извънредната ситуация.

Летиш, управляваш и после комуникираш, гласи правилото"

Това би обяснило защо капитан Захарие Ахмад Шах, който е имал 18 000 летателни часа зад гърба си, и помощник-пилотът Фарик Абдул Хамид не са изпратили сигнал за помощ.

По-интересният въпрос остава как въздушният контрол не е знаел къде точно се е намирал самолетът, преди да изчезне.

А отговорът е, че над океана няма радарно проследяващи системи. Схващането, че пилотите са в постоянен контакт с контролната кула и че самолетите се наблюдават непрекъснато от радар, е погрешно, пише Wired (една от малкото информации, които бяха потвърдени през седмицата, е че последните думи от пилотската кабина са били "Добре, лека нощ" - бел.ред.). Обхватът на радарите не се простира на повече от 150–200 километра от брега. След този момент самолетите комуникират основно чрез високочестотни радиовълни.

Екипажът има определени "точки" по маршрута, на които се обозначава, предавайки позицията на самолета, скоростта на въздуха и надморската височина.

Не е необичайно да се поддържа радио мълчание между две точки

тъй като обикновено пътуването на височина 10–11 хиляди метра не е особено събитийно. Комуникационните системи на някои самолети дори не изискват пилотът да се обажда, а бордовите компютри сами изпращат съответната информация посредством сателитна връзка.

Модерните системи използват GPS за навигация, но той показва местоположението на самолета на самия него, а не на въдушния контрол. И въпреки че благодарение на сателитите принципно е възможно постоянното изпращане на данни в реално време, въвеждането на подобна система в индустрията би струвало милиарди долари, казва Смит.

И все пак е много малко вероятно полет MH370 да е паднал съвсем незабелязано

смята Джоузеф. Гражданските самолети разполагат с EPIRB (Emergency Position-Indicating Radio Beacon) или т.нар. черна кутия, която екипажът може да задейства във всеки един момент. Тя се включва и сама при определени обстоятелства като удар с водата, въпреки че при големи дълбочини не е особено ефективна.

И въпреки че гражданските авиационни системи не разполагат с радари в океана, военните и разузнавателните агенции почти със сигурност имат такива.

"Бих се изненадал много, ако нечии радари не са записали инцидента"

споделя бившият пилот. Според него е възможно някой правителствен кораб, самолет или сателит да е засякъл падането, както през 1983 г., когато съветски изтребител свали южнокорейския "Боинг 747".

Сред конспиративните теории бяха и сблъсък с ракети, сравнения със сериала "Изгубени", книги и други филмови сюжети. Продължаващата цяла седмица неяснота и оскъдната информация, която разследващите подават, помага в медиите да се появяват всякакви версии, които след това биват опровергавани като напр. твърденията колко още часа и накъде е летял. Последната разпространена версия от тази събота е, че е възможно самолетът да е отвлечен.