Защо наричат Крим по-особена провинция на Украйна? И какви исторически сюжети стоят зад неговата привлекателност за Русия и Европа?

Полуостровът е свързан с Украйна само чрез 8-километрова ивица на север. В това някои намират символика.

Крим става руски през 1783 г. по волята на императрица Екатерина Велика, която го обявява за руски за вечни времена. Така сбъднала мечтата на руските царе да имат излаз на Черно море. Дори умишлено заселила Крим с етнически руснаци. Затова днес единствено тук те са мнозинство над украинците.

Векове преди историческия анекс на Екатерина Велика Крим е родина на номадски народи. Според директора на НИМ Божидар Димитров полуостровът е описван в древните източници като район на скитите - древно племе от ирански произход, родствено с траките. То владеело цяла днешна Украйна, Кримския полуостров и равнините до предгорията на Кавказ. "В 513 г. персийският цар Дарий предприема поход срещу тях, но претърпява поражение и е принуден да се върне. Дори само това е достатъчно днешна Украйна да вземе името Скития", коментира историкът.
Конструкторите на съвременната държавна система в СССР дали на тази територия името Украйна, което означава покрайнина. "Доста недостойно име за една държава, защото веднага изниква въпросът - чия покрайнина?" разсъждава Димитров. Покрайнините според него са две: едната е полско-австрийската част на тези земи, наречени днес Западна Украйна, а другата руската част на тези земи, които са се оформили като такива през последните 200 г.

Той твърди, че след скитите историята на Украйна е свързана пряко с българите, които заемат тези земи, вкл. полуостров Крим от IV в. нататък. "Тези земи са били част от Велика България и доказателство за това е, че първите двама български владетели -
Кубрат и Аспарух, са погребани в днешна Украйна Кубрат - в района на Полтава, а Аспарух - в село на юг от него", разказа Димитров. След като преминават Дунав, българите постепенно се изтеглят от тези земи, заети от хазарите - племе, което приема юдейската вяра. А крайната източна граница, по която българите се задържат чак до XIV в., е течението на р. Днестър.

В тези векове Византия държи само град Херсон. През XIII и XIV в. крайбрежието на Крим се изпълва с генуезки и венециански градчета. Османските турци, с помощта на оцелелите татари в Златната орда, съкрушила Киевска Рус със столица Киев след 1240 г., ги унищожават. Тези крайни райони се заемат последователно от тогавашни съюзници на българите - печенеги, кумани и най-накрая татари.

Татарското кримско ханство става васал на Османската империя и неин верен съюзник. Тъкмо татарите дават на полуострова името Крим, което означава "крепост", както твърдят други историци.

"Татарите предприемат нападение над Русия и Полша, отвличайки хиляди хора. Една такава отвлечена красива рускиния (някои казват украинка) е известната Хюрем Султан, позната на българските зрители от сериала "Великолепният век". Тя успяла да влезе под кожата на Сюлейман Великолепни и да управлява империята в течение на десетилетия", разказа историкът.

От началото на XVII век Русия и Полша бавно настъпват към днешна Украйна и Крим. Чрез запорожки и донски казаци (избягали от крепостничеството полски и руски селяни) стигат брега на Черно море.

През 1699 г. цар Петър Велики прави неуспешен опит да овладее Крим, превземайки крепостта Азов, на брега на Азовско море. Петър е отбит, но следващите два века русите постепенно пробиват турско-татарската отбрана, завземат почти цялото северно причерноморие от устието на р. Дунав и в 1774 г. поставят под свой васалитет Крим.
Русите бързо превръщат Крим в своя огромна военноморска база, а Севастопол пристанище на руския флот, какъвто впрочем е и до днес. Тъкмо оттам атакуват през 1853 г. турския флот в пристанище Синоп и го унищожават. В отговор Западна Европа започва война с Русия, стоварвайки огромен англо-френски и турски десант на Кримския полуостров. Руският флот е притиснат в Севастопол и започва прочутата 3-годишна обсада на този град.

През 1856 г. Русия е принудена да се предаде. Сключва се т.нар. Парижки мирен договор, по силата на който Русия се задължава да няма военен флот в Черно море. "Малко хора знаят, че по време на Руско-турската освободителна война турският флот, макар и без особен успех, съвсем свободно бомбардира Одеса, Севастопол и други руски черноморски градове, защото по това време руснаците нямат флот", добавя Димитров.

По време на Първата световна война Севастопол отново е база на флота. Освен пристанища, кейове, вълноломи, русите изграждат няколко пояса отбранителна линия около самия град с мощни подземни бункери и противокорабни брегови батареи. Те са им от огромна полза, когато през 1941 г. по време на Втората световна война
немците обсаждат Севастопол. "Героичната му отбрана трае почти 8 месеца. Русите го превземат заедно с Крим през юли 1942 г., макар немската авиация да господства в небето над полуострова", коментира проф. Димитров.

През 1944 г. русите поемат едновременно през Керч и Перекоп тясната няколко километра ивица земя, която свързва Кримския полуостров с континента и успяват да сломят немската отбрана.

Следва историческата Ялтенска конференция, която поделя Европа и решава преминаването ни в съветския блок. Крим е бил на територията на Русия до 1954 г.,
когато Никита Хрушчов подарява полуострова на република Украйна. Според Димитров никой в СССР не е обърнал внимание на границите на съюзните републики, тъй като те били съвсем формални.

“Но когато СССР се разпадна, Елцин толкова много бързаше да изземе властта от Горбачов, че не поиска някои очевидни несъобразности във вътрешните граници на републиките да се оправят и се съгласи на съществуващите административни карти”, коментира историкът.

През 1992 г. Крим обявява независимостта си от властта в Киев, а през 1994 г. избира за свой президент Юрий Мешков. Мешков се опитва да ускори присъединяването на полуострова към Русия, но Киев успява да задържи полуострова.

Междувременно Русия и Украйна спорят за подялбата на Черноморския флот до 1997 г. с подписването на договор за партньорство между Украйна и Русия. Според клаузите му Русия трябва да изтегли своите войски от полуостров Крим през 2017 г. Но президентът Виктор Янукович удължава действието на договора до 2042 г.