Всеки може да поиска повишение на тока, важното е какво Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще им даде, а исканията на ЕРП-тата са нереалистични, заяви депутатът от „Коалиция за България” Явор Куюмджиев в ефира на Нова телевизия.
Според него няма основание за ръст на цената на електроенергията към този момент, а това може да стане „след години” заради ръста на инфлацията или на цената на ресурсите.
Припомняме, че електроразпределителните дружества поискаха повишение на цената на тока от 1 юли с около 9 на сто. Мотивите са, че дружествата продават електричеството на нощна тарифа под цената, на която го купуват от Националната електрическа компания (НЕК), а и не им се признават разходите за инвестиции.
Директорът на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов също обясни, че централата работи на загуба, когато продава на регулирания пазар и поиска да продава по-голяма част от своето производство на свободния пазар.
За Куюмджиев обаче подобни искания са нереални и дори има още резерви за намаляване на цената на тока, като например намаляване на разходите на електроразпределителните дружества. Той отхвърли обвиненията, че не се признават разходите за инвестиции.
„Никой не спира дружествата да взимат заем, да направят 10-годишни планове и да се развиват”, заяви депутатът.
Бившият директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов, който също участваше в дискусията, обаче коментира, че по данни на Световната банка натрупаните задължения в енергетиката у нас непрекъснато растат. До 2030 година задълженията ще достигнат 20 млрд. лева, ако не бъде направена реформа, обясни той.
„Ако зависи от експертите, цената на тока ще се повиши, ако зависи от политиците – ще се намали”, обясни още експертът, който е част от ГЕРБ.
Куюмджиев и Николов спориха в ефира дали нормата на възвръщаемост от инвестициите са печалба. Според червения депутат електроразпределителните дружества в момента имат гарантирана норма на възвръщаемост между 6 и 8 на сто. „Коя фирма може да разчита на такава гарантирана печалба?”, попита той.
България има достатъчно природен газ в хранилището в Чирен и оттам може да гарантира потреблението за 30 дни. В „Чирен” в момента има 220 млн. куб. метра природен газ.
Владимир Николов обаче припомни, че на ден от хранилището могат да се черпят по най-много 3 млн. куб. метра, защото налягането пада. Дневното потребление е 8-10 млн. куб. метра газ.
Куюмджиев посочи, че през май 2013 година в хранилището е имало само 60 млн. куб. метра газ, което е гарантирало потреблението само за "5-6 дни". През есента управляващите са нагнетили около 390 млн. куб. метра газ. Николов обаче посочи, че това е нормалната практика - хранилището се пълни през есенните месеци, за да бъде гарантирано повишеното потребление през зимата.
Друга алтернатива е газовата връзка с Гърция, която е била построена по времето на Тройната коалиция, обясни Куюмджиев. Той обвини ГЕРБ, че за четири години не са изградили други връзки. Най-напредналата – тази с Румъния, все още не е функционираща, заради „порочен търг”, организиран от управляващите тогава. Избрана е била италианска фирма, която е спечелила с нереална оферта и не е завършила строителството, категоричен беше червеният депутат.
Куюмджиев обаче не посочи, че по тази връзка България все още не може да получава природен газ от Румъния, защото не е изградена компресорна станция на територията на северната ни съседка, което не позволява "обръщането" на потока.