Конфигурациите на парламентарния кворум и поредният депутат, напуснал групата на ГЕРБ са сред водещите теми на вестниците във вторник.
„Атака" пак размаха заканително "златния" пръст
Националистите заплашват да оттеглят подкрепата си за кабинета, ако ДПС не се откаже от агитацията на майчин език
Съвместна акция на ГЕРБ и "Атака" провали вчерашното заседание на парламента поради липса на кворум. Народното събрание отново зацикли, след като миналата седмица пропадна и петъчният пленарен ден по същата причина. Така законодателите загубиха ценно време за приемането на новия Изборен кодекс. Конкретният повод за недоволството на атакистите беше отказът на ръководството на НС да включи в дневния ред гласуването на декларация срещу Хюсеин Хафъзов от ДПС, предложена от "Атака". Миналия петък депутатът предизвика скандал с дръзкото си изказване, че е готов да поеме пътя на борбата, ако не бъде разрешена предизборната агитация на турски език.
В декларацията на "Атака" се осъждат "антибългарските и противодържавни изказвания на Хюсеин Хафъзов"...
Лидерът на "Атака" откровено се закани да бутне кабинета, ако ДПС продължава да настоява за предизборна агитация на майчин език..." - в. „Сега".
„Кворумът в парламента вече не зависи изцяло от "златния пръст" на "Атака". БСП и ДПС спокойно могат да съберат необходимите 121 гласа за провеждане на заседанията, след като днес независимите депутати станаха трима.
Неочаквано групата на ГЕРБ напусна бившият шеф на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов. Той е третият отцепник от парламентарната фракция на Бойко Борисов, след като в края на м.г. един след друг напуснаха Георги Марков и Светлин Танчев.
С тримата независими парламентаристи двете управляващи партии събират точно 121 депутати дори и при редовните отсъствия на Стефан Данаилов ("Коалиция за България") и Делян Пеевски (ДПС) (б.а. - ако останалите са редовни, БСП и ДПС имат 118 гласа). От месеци Ламбо се бори с лимфом. След като Конституционният съд (КС) на два пъти реши, че Делян Пеевски остава депутат, депесари прогнозираха, че той ще участва в писането на закони, но ще идва в пленарната зала само за най-важните решения.
От тримата независими засега само Георги Марков е показал пристрастия към управляващите. През миналата седмица той гласува "против" третия вот на недоверие срещу кабинета "Орешарски", внесен от бившите му съпартийци. Вторият отцепник Светлин Танчев не участва в това гласуване, но напоследък е редовен в парламента, с което на практика дава гласа си за кворума..." - в. „Труд".
„Депутатът Красимир Стефанов напусна парламентарната група на ГЕРБ. Това стана ясно в началото на вчерашното извънредно заседание на Народното събрание...
"Като съм независим, може би нещо ще зависи от мен", коментира Стефанов пред Нова телевизия. Той отрече да има проблеми с ръководството на ГЕРБ и поясни, че няма да преминава в друга политическа сила.
Междувременно обаче лидерът на "България без цензура" Николай Бареков намекна, че очаква Стефанов в своята партия.
Ако не успея да постигна нещо като независим, следващата ми стъпка е да изляза от Народното събрание, заяви депутатът.
Депутати от ГЕРБ масово изразиха изненада от напускането на Стефанов. Зам.-шефката на парламентарната група на ГЕРБ Цецка Цачева обясни решението на своя колега с "действия на задкулисието" Зам.-председателят на партията Цветан Цветанов призна, че има предположения за напускането на Стефанов, но не бил сигурен. "Питайте него за мотивите му", отпрати журналистите Цветанов.
Няма никакво напрежение в партията, настоя депутатът Димитър Главчев. Той разраничи петъчното напускане на Владислав Горанов и подхода на т.нар. отцепници. По думите му постъпката на Горанов била достойна, така трябвало да направи и Стефанов - да напусне парламента...
Близки до Стефанов вчера довериха, че телефонът му е прегрял от обаждания и светкавични оферти от различни партии - от тази на Бареков до Реформаторския блок. Той обаче не отговорил на нито едно от обажданията и бил твърдо решен да не се поддаде на изкушенията..." - в. „24 часа".
„Налагаше ми се по някои от законопроектите да гласувам против убежденията си и от време на време да говоря политически против приходните агенции, в частност против Националната агенция за приходите (НАП).
Така бившият директор на НАП и депутат Красимир Стефанов аргументира пред агенция "Фокус" решението си да напусне парламентарната група на ГЕРБ. Тази сутрин Стефанов подаде заявление в деловодството на парламента, с което стана третият независим депутат, отделил се от ГЕРБ, след Георги Марков и Светлин Танчев.
Аз не смятам, че трябва да правя това, тъй като в НАП работят доказани професионалисти - начело с изпълнителния директор Бойко Атанасов, който беше мой заместник, неговите заместници, директорите надолу, добави Стефанов.
Благодарение на техните усилия за миналата година НАП събра 125 млн. лева над планираното, а на мен ми се налагаше да говоря против тях. Всички тези неща се натрупаха и накрая взех решение да напусна групата на ГЕРБ", допълни депутатът и подчерта, че няма никакви противоречия с партийното ръководство.
Запитан дали е говорил с лидера на партията Бойко Борисов, Стефанов каза, че днес му е изпратил SMS, с който го уведомил за решението си. Борисов му пожелал успех..." - в. „Дневник".
"До края на месеца ще напуснат още двама". Това заяви в предаването "Лице в лице" Георги Марков, който преди време се отцепи от ГЕРБ. Той обясни, че не е агитирал никой от бившите си колеги да напусне партията, но подобно решение е "неизбежен процес".
„Причината е една и съща - народен представител там не може да се развива. Потискат го дружинни ръководители като Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Велчев...", обясни Марков.
Само като ни кажат „Айде, навънка!" и ние като овце излизаме през вратата. Това за мен е унижение. Ние сме избрани в парламента да защитаваме интересите на хората от региона, от който сме избрани", каза още бившият депутат от ГЕРБ.
„С Краси Стефанов рядко съм говорил, рядко съм имал обща приказка, той си шушукаше с Цветанов и Борисов, стоеше зад тях. ГЕРБ го притискаше да говори срещу НАП", коментира отцепникът..." - в. „Стандарт".
Всекидневниците следят и ставащото във формацията на експрезидента Георги Първанов, където също не липсват трусове.
„Зависимостта на управляващите и парламентарната опозиция от задкулисни кръгове продължава, въпреки мероприятията за отвличане на вниманието. Това каза днес във Варна Георги Първанов. Като пример за "отвличане на вниманието" Първанов даде дебатите около новия изборен кодекс.
Първанов е във Варна за откриването на офис на движението си АБВ и среща с граждани по-късно днес. Той е придружен от Ивайло Калфин, Румен Петков, Емил Кало и бившият ректор на УНСС Борислав Борисов.
"Вчерашният избор на Цветан Цветанов и високото доверие, което той получи отново от Бойко Борисов показа, че тази зависимост е бетонирана и, че самият Борисов също е част от схемата, за която стана дума преди време - срещите на Цветанов с Пеевски", каза Първанов.
Според бившия президент не друг, а точно Делян Пеевски бил символът на задкулисието у нас. "Ако не се сервира толкова много власт, няма как тя да бъде консумирана от ДПС, и кръга около Пеевски", каза Първанов.
Той повтори, че на изборите за европейски парламент, както и на евентуални предсрочни парламентарни избори у нас през май АБВ ще се яви със самостоятелна листа.
За евроизборите през май АБВ ще търси коалиционни партньори с извънпарламени партии, каза отще лидерът на АБВ. Според него в момента се водели преговори с "половин дузина партии", но имената им щели да останат в тайна поради силния натиск, който се оказвал върху тях, съобщи още Първанов..." - в. „Дневник".
„Доскорошният експерт на АБВ Нидал Алгафари призна, че е готов за антинаградата "Златен скункс" заради работата с АБВ.
"Започвам да се замислям, че аз нещо не съм разбрал. Поканиха ме с идеята, че отивам да подкрепя листата на Ивайло Калфин. И тогава на срещата разбрах, че има каузи, на които симпатизирам. Но осъзнах, че в АБВ има една-единствена кауза - Георги Първанов", заяви пред bTV Алгафари. Според него "технологията" била да се събират хората, докато дойде Първанов. След това той трябвало да каже две-три приказки и тези хора да се съгласят единодушно. "Това шизофренно, никакво положение с напускането на БСП беше изключително изнервящо", допълни Алгафари.
"АБВ имаше много голям шанс. Но нещата си останаха само в тази рамка - с БСП ли сме, късаме ли с БСП", обясни още пиарът..." - в. „Стандарт".
"АБВ няма членска маса и аз няма какво да напусна", обяви Нидал Алгафари в предаването „Лице в лице" по bTV. Наскоро той се дистанцира от политическия проект на Георги Първанов.
"Когато ме поканиха на първата среща, тогава разбрах, че се е събрал голям отбор. Опитах да променя нещо. Трябваше да се работи само за Първанов - нямаше дискусии" обясни Алгафари.
„Технологията бе следната - събират се хората, идва Първанов, казва две-три приказки, хората се „съгласяват единодушно" и толкова. Това шизофренно, никакво положение с напускането на БСП беше изключително изнервящо", заяви още той.
"Имах два разговора с Първанов, с Калфин - нито един - разказа Алгафари. - „Стягай се ще работим заедно", ми каза президентът. И нищо друго. С Румен петков съм разговарял доста пъти. Той беше на мнение, че не е сега моментът да се случват този неща. Не мога да коментирам дали е притеснен от ставащото. АБВ имаше огромен шанс да направи нещо голямо, но нещата няма да се получат само с говорене срещу БСП и Сергей Станишев."
"АБВ остана за съжаление само в тази рамка - срещу БСП - добави той. - В движението няма идеология, само разпознаваеми лица. Трябваше да потърсим идеологията в родолюбието, а те - „Белене" та „Белене". Аз лично го казах - няма да гласувам за „Белене", защото съм против. Не може това да е основното нещо на АБВ. Хората искат да чуят друго от политиците - как да отидат до болницата, следкато нямат пари да стигнат до там".
"Аз наистина вярвам, че АБВ можеше да докара гласове на ПЕС. Ние нямаше как да отнемем от най-твърдия електорат на БСП. Максимум един процент. Идеята беше да привлечем хора от колебаещите се", разкри Алгафари..." - в. „Труд".
Постигането на съгласие с Турция за либерализация на товарните превози също е сред темите на вестниците.
„След 6-часови преговори в Анкара по проблемите с квотите за превозвачите транспортните министри на България и Турция договориха увеличаването на броя разрешителни, съобщи пред bTV българският преговарящ Данаил Папазов.
Двете страни са се разбрали да се върви към пълна либерализация на разрешителните режими, както и да бъде написана напълно нова спогодба. Действащата в момента е от 1977 г. и е изключително остаряла." - в „24 часа".
„България и Турция ще вървят към пълна либерализация на двустранните транзитни разрешителни, засега без тези трета страна, като се планира подписване на напълно нова спогодба, която да замени сегашната от 1977 година, каза тази вечер по Би Ти Ви министърът на транспорта Даниел Папазов сред продължили повече от шест часа разговори днес с турския му колега. На сегашния етап двете страни имат пълно разбирателство, коментира министър Папазов.
През първата седмица на март експерти на двете администрации ще започнат изработването на новото споразумение. Плановете са до края на март да е готов документа, а до края на април да е минал всички съгласувания в България и Турция, за да може да се подпише. За момента се предвижда т.нар. СЕМТ разрешителни да останат само за превозите за и от трета страна, но техния брой ще се увеличи.
От 1 март в България и Турция започва да работи кол център за спешни обаждания. На него всеки водач, който има проблеми, може да подаде сигнал, за да се вземат мерки. До въвеждане на новата спогодба администрациите на двете страни ще оказват пълно съдействие, за да се облекчи транспорта..." - в. „Дневник".
„Споразумението, което трябва да определи броя на разрешителните за двете страни, изтече в края на 2013 година и през последните четири месеца български официални лица поискаха среща с турските си колеги, за да обсъдят подновяване на договора, тъй като двете страни не приемат исканите квоти съответно на всяка от държавите.
Турция иска поне 125 хиляди разрешителни да издаде България. В предишния договор клаузата беше за 250 хиляди годишно.
Спорът между двете страни доведе до задръстване и дълги опашки по турско-българската граница в последните седмици.
Български представители на правителството са информирали турските си колеги, че споразумението трябва да бъде на „принципа на реципрочността" - същият брой сертификати за транспортиране на стоки за Турция каквито са и за България. Анкара издаде 5000 разрешителни, докато се разреши проблемът с квотите. Следователно България издаде 5 хиляди документа за турските камиони за първите шест месеца от 2014 година.
Като реакция турското транспортно министерство затвори граничния пункт Капъкуле за български камиони, а България реагира със затварянето на Капитан Андреево. Страната ни издаде още 10 хиляди разрешителни на 20 януари 2014 година, но не бе достатъчно да се разреши спорът.
Две седмици след началото на кризата България отвори границите си и проблемът беше разрешен за кратко. България отстъпи и обеща да увеличи разрешителните до 120 хиляди..." - в. „Сега".