Българската православна църква отбелязва Сретение Господне днес. Празникът е един от 12-те велики през годината.
На 2 февруари, четиридесет дни след раждането на Спасителя, Света Богородица донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. След навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне, а ако тя била бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и Света Богородица. По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очаквал идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа. Свещеното предание разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей II Филаделф натоварил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял, като му обещал, че няма да умре, докато не види с очите си изпълнението на тия думи. По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисуса. Той взел на ръце Младенеца и като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука. 2:25-35). Освен св. Симеон още и пророчица Анна познала в малкия Иисус обещания Месия. Анна, дъщеря Фануилова, овдовяла млада и се посветила на служение на Бога, като очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали спасението от Месията. Църквата причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
На този ден отбелязваме и Петльовден.Много хора го приемат като типично мъжки празник, дори на някои места го възприемаме като мъжки аналог на обичая Бабинден. Запознати твърдят, че Петльовден е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
