Ватикана ще канонизира за светец “българския” папа Йоан XXIII. Тържествена церемония във Вечния град на 27 април 2014 г. ще се води от папа Франциск.
“Папа Йоан XXIII, чието рождено име е Анджело Джузепе Ронкали, ние, българите, наричаме “българския” папа. Но той е известен и като добрия папа. Добротата прозира в целия му живот - той е бил голям политик и държавник, добър пастир като представител на Светия престол в България с отношението си към местната католическа църква, и към българите”, казва Богдан Паташев, първи секретар на Суверенния военен орден на Малта в София.
Българската следа в биографията на бъдещия светец започва с 9-годишната му дипломатическа мисия в София от 1925 до 1934 г. Отначало той е апостолически представител, а от 26 март 1931 г. - апостолически делегат на Светия престол в България. Когато през 1935 г. е изпратен на нова задгранична мисия в Истанбул, той не забравя страната и поддържа дългогодишно приятелство с царското семейство.
Всъщност тъкмо царица Иоанна предрича на монсеньор Ронкали, че един ден ще бъде избран за папа. Това става на 3 януари 1935 г., когато Ронкали отива в двореца “Врана”, за да си вземе довиждане с царя и царицата преди заминаването си за Турция. Двамата организират вечеря в негова чест и му подаряват ценен кръст от XVI век, подарен на Борис III от атонските монаси преди сватбата с Иоанна. През годините Ронкали неизменно ще носи този кръст със себе си в Истанбул, Париж, Венеция и Ватикана, а през 1963 г. личният му помощник Лорис Каповила го дарява на патриаршеската базилика “Св. Франциск” в Асизи.
На тръгване от прощалната вечеря във “Врана” през януари 1935 г. царицата казва на монсеньор Ронкали: “Моят съпруг и аз ще дойдем да поднесем своята почит към вас във Ватикана, когато станете папа.”
Пет години по-късно Ронкали отбелязва в дневника си: “Блажени жени - всички са мечтателки. Също и добрата царица Иоанна Българска, която пророкува, че ще стана папа и тя и съпругът ще дойдат да ме посетят във Ватикана.”
Думите на царицата обаче се сбъдват. 10 дни след като Анджело Ронкали става папа на мястото на починалия Пий XII и приема името Йоан ХХIII, той приема царица Иоанна и децата й Симеон и Мария-Луиза на аудиенция на 28 октомври 1958 г.
“Ваше светейшество, ето че се изпълни моето пожелание от 3 януари 1935 г. Както обещахме тогава заедно с моя съпруг, ето ме сега при вас, за съжаление без моя Борис. Нося ви благопожеланията си и благопожеланията на моите деца Мария-Луиза и Симеон”, казва царицата на новия папа, спомня си кардинал Каповила. Приятелството между папата и българската царица се запазва чак до смъртта му през 1963 г. Добрите чувства на царицата не избледняват и след това.
Приятелството между Анджело Ронкали и цар Борис III, което продължава 18 г. до смъртта на Борис през 1943 г., се ражда в дни на тежко изпитание за българския монарх. През април 1925 г. комунистите са взривили софийската черква “Св. Неделя” в опит да го убият. В атентата загиват 213 души и са ранени повече от 500, но царят оцелява. Новопристигналият папски пратеник в София отваря широко вратите на католическата болница за лечение на ранените и ги посещава всеки ден. В знак на благодарност цар Борис го кани в двореца.
Три години по-късно България е ударена от разрушително земетресение край Чирпан. Монсеньор Ронкали отново предлага помощта си, като осигурява топла супа, завивки и палатки за бедстващите. Тогава нито Ронкали, нито Борис знаят, че 2 г. по-късно бъдещият папа активно ще съдейства за преодоляване на църковните догми, съпътстващи сватбата между италианската принцеса католичка Иоанна Савойска и православния цар Борис III. Дипломатическите совалки на Ронкали дават резултат и на 25 октомври 1930 г. Борис и Иоанна се венчаят в църквата в Асизи.
“Трудностите от католическа страна са били изгладени от бъдещия папа Йоан XXIII, на чиято памет дължа почит и благодарност”, казва царица Иоанна пред своята биографка Кристина Сикарди приживе. Дипломатическите совалки преди венчавката, а и след нея, костват на Ронкали напрежение, но той успява поне временно да запази и позицията си, и присъствие на духа. За кратко - през януари 1933 г. се ражда принцеса Мария-Луиза и възниква дилемата как да бъде кръстена - нещо, което чертае ново дипломатическо-религиозно напрежение.
Балансът продължава до 1935 г., когато Ронкали е пратен на дипломатическа мисия в Истанбул. Прощалната му проповед съвпада с Коледата на 1934 г. в църквата “Сан Джузепе” в София. “Удоволствие е да ви кажа в края на моята мисия сред вас, че винаги ще благославям Господ затова, че се запознах с вас, скъпи мои български братя, че успях да поставя своята душа в услуга на вашите души, да съхраня голямото уважение към вас и вашата красива страна. Господ направи така, че нито един облак дори в дните на колебание, не помрачи спокойствието на моето пребиваване сред вас. Удоволствие е за мен да кажа тук пред светия олтар, че от българския народ - от неговите най-висши представители до неговите най-бедни хора, не съм видял нищо друго освен уважение, вежливост и добронамереност... И в новата си мисия ще нося скъпия спомен за България”, казва бъдещият папа, който нарича страната любима българска земя. Той не лъже - на път за Истанбул носи книгата на Ж. Петков Bulgarie, издадена през 1931 г. На стр. 214 прави кратка бележка: “Българският народ е дарен със здрав разум и е много трудолюбив. България, независимо от двете загубени войни, които я нараниха, работи с плам, за да се възстанови и сега се развива по пътя на интелектуалния и материалния прогрес.”
В края на мисията си в България монсеньор Ронкали моли и получава съгласие от Рим да смени епископската си титла, която по правило е доживотна, от “Аерополски” на “Месемврийски”, по старото име на Несебър. Когато през 1935 г. си тръгва от София, не подозира, че 8 г. по-късно съдбата ще му даде нов шанс да засвидетелства симпатиите си към България. Докато е на дипломатическа служба в Истанбул, през май 1943 г., разбира, че българските власти се готвят да депортират 25 000 български евреи в Германия, откъдето да бъдат пратени към лагерите на смъртта. Ронкали незабавно пише на Борис III и го моли да пощади застрашените и да им разреши да пътуват за Турция. Така и става, свидетелства кратка бележка на гърба на втория екземпляр на писмото, писана от самия Ронкали: “Царят е действал.”
Добрите контакти между царица Иоанна и Анджело Ронкали се запазват и след смъртта на Борис III. През 1952 г., когато е апостолически нунций в Париж, царица Иоанна му праща своите спомени, а той й благодари с дълго сърдечно писмо. В него пак я уверява, че ще е “много щастлив да бъде съпричастен” на нейните радости, както винаги се е “чувствал свързан с нейните страдания”.
Думите му не остават напразни - през 1961 г., вече като папа Йоан XXIII, Ронкали помага и на православния Симеон II да преодолее пречките за брака си с католичката Маргарита. Царицата е дълбоко благодарна и не пропуска възможност да изрази това до смъртта му през 1963 г. Това се потвърждава и от едно писмо на Лорис Каповила до отец Джулио Бретон в манастира в Асизи дни след смъртта на царица Иоанна през февруари 2000 г.: “Смъртта на българската царица ме натъжава, но и извиква у мен безброй спомени. Дори не мога да си представя какво удовлетворение би изпитала тя от предстоящото провъзгласяване за блажен на папа Йоан XXIII, с когото я свързваха приятни и тъжни спомени от дългия път, започнал в Асизи на 25 октомври 1930 г. (има предвид царската сватба - бел. авт.) и преминал през много спирки до тихия залез в Ещорил. Повече от сигурно е, че царицата би присъствала, макар и чрез телевизията, на ритуала на “Свети Петър”, завършва Каповила. Той разкрива, че в дома на папа Йоан XXIII на видно място стояли “портретите на цар Борис и царица Иоанна, образът на св. Франциск, подарен от царицата през 1933 г., и други изрази на крепкото християнско приятелство”.
“Българският” папа е обявен за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. На 27 април т.г. папа Франциск ще го провъзгласи за светец.