Общият напредък на България в областите правосъдие и вътрешни работи не е достатъчен и продължава да бъде крехък, се казва в обобщението на ЕК, оповестено на приключилия в 12 часа българско време технически брифинг по механизма за сътрудничество и проверка.
Сред основните спорни точки са отмяната на назначения, смятани за политически, отбягването на правосъдие от водачи на организираната престъпност, както и политическите влияния върху съдебната система.
Твърде малко остават случаите, когато корупция и престъпност биват изправяни пред правосъдие. България следва да реализира плана за реформа в съдебната система, по-специално в прокуратурата, в рамките на зададените срокове. Съществува необходимост от прилагане на съдебните решения и намиране на начин да се избегнат случаите, когато осъдени престъпници избягват излежаването на наказания, се казва в обобщението на доклада.
Нужни са още усилия в борбата с политическото влияние и конфликтите на интереси, става ясно от техническата част, без да се споменават конкретни случаи. Необходими са още реформи в съдебната система и органите за борба с организираната престъпност, обобщават еврокомисарите.
Говорителят на ЕК Марк Грей изтъкна, че от последния такъв мониторинг, публикуван през месец юли 2012-а година, страната ни е направила няколко крачки напред. Отчетени са някои подобрения в процедурите по назначенията.
Положителна оценка е дадена и на няколко мениджърски стъпки в Главна прокуратура и ВСС. Законодателството се променя, но продължават далипсват конкретни данни за постигане на напредък,става ясно от заключението.
Комисията излезе с някои препоръки, сред които е идеята една институция да координира борбата с корупцията в страната, тъй като все още липсват достатъчно усилия за борба с политическото влияние и конфликтите на интереси. Припомняме, от предварителните информации за доклада стана ясно, че комисарите смятат създаването на БОРКОР за неуспех.
Брюксел е обърнал специално внимание на скандалите с подслушванията (стр. 20) и измамата с изборните бюлетини в Костинброд (бел. № 11). В доклада присъства цял параграф, посветен на тези два фрапиращи случая на корупция и злоупотреба с власт.
Очакваме дела и тяхното развитие, става ясно от позицията. Това е доклад, който обхваща 18 месеца и три правителства, без да оценява нито едно от тях. Убедени сме, че правителството на премиера Орешарски ще го приеме сериозно и желаем да работим с него за бъдещ напредък, каза още говорителят на изпълнителния орган на ЕС.
Марк Грей определи като прибързано изказването на външния министър Кристиян Вигенин, който неотдавна заяви, че необходимостта от подобни доклади трябва да отпадне през 2018 г. Говорителят на ЕК добави, че единствено комисията може да реши кога да прекрати мониторинга, което изцяло зависи от българското правителство.
Следващият подобен доклад ще излезе след една година. Решението за промяна на срока за наблюдение е било взето от ЕК тази сутрин, стана ясно от брифинга. То представлява усреднен вариант на предишните намерения за изготвяне на доклади на всеки 18 или 6 месеца.
Шестмесечните доклади не винаги помагат и понякога водят до изкушение за краткосрочни действия. Имаше усилия за напредък около момента на докладите, добави Грей и изтъкна, че според еврокомисарите едногодишен срок за оценка е разумен баланс. Решението ще бъде унаследено от следващия състав на комисията, който ще стане ясен едва след европейските избори през май.
Припомняме, че Холандия обяви желанието си да види поне два положителни мониторингови доклада за България, преди да предприеме стъпки по одобрение за приемането на страната ни в Шенген. С последния доклад, който отбелязва по-скоро липса на напредък, страната ни ще трябва да почака най-малко още 24 месеца, преди да получи шанс да стане част от споразумението за премахване на граничния контрол.
По всичко изглежда, че след 7 години на проверка и 13 доклада, Европейската комисия продължава да дава оценява като слаб напредъка на България и Румъния по отношение на доближаването до добрите европейски практики в областите правосъдие и вътрешен ред.
