Oт 90-те години насам се наблюдава едно устойчиво явление - пубертетът започва все по-рано и завършва все по-късно. Това поставя цялото общество пред предизвикателства, с които не се е срещало през миналите векове.

Долната граница на тийнейджърството се измества между осмата и десетата година. Промените в начина на мислене настъпват още преди появата на вторични полови белези. Децата и от двата пола спират да играят, предпочитат музика за възрастни, прекарват все по-дълго време пред огледалото. Момичетата придобиват вид и поведение на Лолитки - пазят диети, боядисват си косите, гримират се. Докато през XVII в. първата менструация е била на 17 години, сега тя е идва 12 и половина.

Момчетата пък залитат в две крайности. Едните се присламчват към група със сходни интереси - спортни, музикални, нерядко и хулигански. Другите съзнателно се изолират от света.

Краят на пубертета се измества към 21-23 години. На френски вече дори съществува дума, с която се назовават възрастните, които не могат и не искат да пораснат - adulescent (от adulte - възрастен, и adolescent - тийнейджър). След като завършат училище, повечето млади хора продължават да живеят с родителите си, не си търсят стабилна работа, не успяват да управляват бюджета си, не завързват трайни любовни връзки, признават, че още не им е до деца.

Специалистите наблюдават известна разлика в съзряването на момичетата и момчетата. Повечето девойки по-рано навлизат в тийнейджърството, но и го напускат към 19-20-ата си година. Момчетата могат да останат по-дълго деца, но им е трудно да се превърнат в мъже, преди да станат на 23. Затова някои родителски организации по света повдигат въпроса за учебната програма в гимназиите, която смятат за несъобразена с когнитивните способности на синовете си. Факт е, че 13-19-годишните момичета се справят в клас доста по-добре от момчетата. В университета става обратното - мъжете изпреварват състудентките си. Засега обаче не се предвиждат диференцирани учебни програми за двата пола.

Защо пубертетът се удължава? Лекарите смятат, че нарастващото количество вредни вещества в храните променя хормоналния баланс на все още неукрепналия организъм. Психолозите обвиняват съвременната култура, в която не се спазват ритуали, символично отбелязващи преминаването от детството към зрелостта. Освен това от всеки се иска да бъде вечно млад, красив, забавен. А това са все характеристики на юношеството, не на зрелостта. Икономистите също имат теория. Те са убедени, че днешните младежи търсят все повече сигурност, имат завишени изисквания, затова и не бързат да стават самостоятелни.

Докато някога родителите са изтърпявали пубертета на децата си в продължение на 7 години, днес те трябва да прекарат цели 14-15 години в компанията на тийнейджър.

Как да постъпите?

- Спрете да се отнасяте към сина или дъщеря си като към дете. Не го отрупвайте със съвети за всичко, не надничайте в нещата му, дайте му повече свобода. 

- Помогнете му постепенно да се откъсне от вас. Няма нужда се карате или да се мразите. Просто го насърчавайте да поддържа повече интереси извън дома. 

- Стимулирайте го да се пребори с училищната фобия. Когато един гимназист не иска да ходи на училище, той подсъзнателно не желае да усвои знанията и социалните умения, които биха му гарантирали самостоятелност. 

- Поставяйте граници. Щом 20-годишният ви син или дъщеря се държи като пубер, не се смущавайте да продължите открито да бдите над живота му. Но и не се натрапвайте, по закон той вече е пълнолетен.

- Намерете си собствени интереси. Не може постоянно да мислите за вечния тийнейджър и да загърбвате собственото си развитие.