На Кръстова гора има голям кръст с не по-малко любопитна история. Според разказите на последователи на Петър Дънов в началото на 30-те години на миналия век Учителя пратил свой последовател – Йордан Стойчев, бай Данчо, да открие местността Кръстова гора в Родопите. Дънов му разказал, че това място е много свързано с освобождението на България от турско царство. Тук, казвал Дънов, живели 300 монаси. Те постоянно се молили и работили за освобождението на България. Турците нападнали манастира им и ги избили до крак.

В разказа си Дънов твърдял, че името Кръстова гора идва от това, че на всяко дърво имало поставен кръст – символ на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договорът за „Европа без граници“, казвал Дънов.
Бай Данчо открил мястото. Той имал развити сетива и виждал повече от обикновен човек. Бог му казал да вземе и да пусне два бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света Троица“ и олтар.

По това време в София се разболяла тежко сестрата на царя – княгиня Евдокия. Царят пратил да питат Учителя Дънов как да се излекува княгинята. Учителя казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора, там да преседи един месец и ще оздравее от епилепсията, която има“. Военният, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест. Царят наредил да закарат и него на върха. Княгинята и момчето оздравели. Тогава Дънов казал, че за благодарност двамата трябва да направят кръст, тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него.

На 1 май 1939 г. на връх Кръстов е донесен 66-килограмов метален кръст, изработен със средства, поделени между цар Борис III и подполковник Величков. В присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов.

Бай Данчо посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.
Кръстът е откраднат в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век. Рязан е на две места. 7 месеца го нямало, след което свещениците го намерили с бележка. „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми“, пишело на листа.