Според последното проучване за нагласите на българите по отношение на храненето, повечето хора споделят, че посягат към храна или напитки извън основните хранения. Две трети (72,3%) от участващите в изследването отговарят, че го правят над 1-2 пъти седмично, като 20% са тези, които похапват всеки ден.
Проучването е проведено от агенцията за маркетингови проучвания Pragmatica сред 410 мъже и жени между 18-60 години. То е част от глобално изследване на нагласите в още пет страни от Европа, сред които Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания. Направеното изследване разкрива основните нагласи на интервюираните по отношение на това колко пъти на ден се хранят и какви продукти предпочитат. Основният акцент е сложен върху похапването, или „снакинг", както то се нарича в западните страни, което обхваща всичко, което човек приема извън основните хранения, включително кафето и другите напитки.
На базата на резултатите, Pragmatica извеждат няколко основни извода за типа предпочитани храни и за причините, които подтикват хората да похапват. Основният извод, който е валиден както за България, така и за страните от Западна Европа е, че се открояват шест пикови момента от денонощието, в които хората похапват. Освен основните хранения, анкетираните са отговорили, че консумират храна между закуска и обяд, между обяд и вечеря. Интересен е фактът, че над 10% похапват и след вечеря. Тъй като най-честата посочена причина за допълнително хранене е нуждата от повече енергия за тялото, едно от обясненията за похапването е напрегнатото и забързано ежедневие на хората. Така например осем от десет българи споделят, че похапват, защото искат да доставят допълнително енергия за тялото си. Обобщеният процент за страните от Западна Европа е 40%, като германците и испанците са тези, които определят нуждата от допълнително енергия като водеща в изборът им на храна.
Второто основание за похапване между храненията, посочено от анкетираните е задоволяването на нуждата от наслада и удоволствие. Почти половината от западноевропейците отговарят, че това е основната причина за малка закуска, като тя е най-силно застъпена при британците. Тя е поставена на второ място в България, като 40% от българите признават, че похапват, за да си доставят „награда за душата". Силата на ума е третата нужда, която похапването задоволява. 11% от българите (15% в Западна Европа) посочват, че храната избистря ума им и им помага повече в ежедневната работа. Тази причина е най-често срещана сред отговорите на младите хора (18-24 го-дини).
"Получените резултати доказват нагласите на хората да възприемат храненето предимно с емоционалното влияние, което оказва то върху организма и настроението им. Динамичния начин на живот характерен за хората от страните в Западна Европа става характерен за все по-голяма част от българите. Той обуслява необходимостта от набавянето на допълнителна енергия чред междинно хранене. Ако това изследване се повтори след определен период, прогнозираме че ще се докаже задълбочаването на тези процеси и у нас", коментира проучването Диньо Маджаров, директор на "Проучвания" в агенция Pragmatica.
Най-консумираният продукт (средно около 60,5%) от българите и от западноевропейците това са плодовете. На второ място е поставен шоколадът, като обяснението за това може да се търси в удоволствието и енергията, която той доставя на тялото и ума. Българите похапват поравно сладки и солени продукти (около 22%), докато две трети от западноевропейците предпочитат повече сладките за сметка на солените.
Интересна тенденция, която за България е валидна за около половината българи, е заместването на сутрешната закуска с кафе. Тези, които пропускат вечерята, обаче, са само 5%. За сравнение по-голяма част от участниците в анкетата от страните в Западна Европа споделят, че комбинират закуска и кафе, като балансиран начин за здравословно хранене.
Според съвременните теории, петкратното хранене се препоръчва от специалистите по хранене и диететика. Въпреки това все още ¼ от анкетираните българите се придържат към стандартното трикратно хранене.
Други интересни факти за похапването:
• 64% от анкетираните имат позитивно или неутрално отношение към похапването
• 45,1% от българите разчитат на едно междинно похапване, а 23,9% - поне на две
• Най-честото българите похапват в офиса (32%), а около 20% - в движение „на крак". За сравнение, в Западна Европа 68% от междинните закуски се консумират у дома, а само 10% „на крак".
• 70% от продуктите за похапване се купуват предварително
• 67% от анкетираните западноевропейци предпочитат да похапват в компания, в България този процент е 68,9%
• Британците най-рядко споделят закуската си (22%), докато италианците са тези, кя оито споделят най-често (44%)
• Французите пият най-много докато похапват