Почти половината българи са заплашени от бедност и социално изключване, сочат данните на „Евростат".
Как да се намали бедността? Отговорът на този въпрос търсиха трима експерти в сутрешното предаване на bTV. Те се обединиха около тезата, че социалните помощи не могат да преборят или намалят бедността.
На въпрос може ли да се живее със 150 евро на месец, Любен Тонев от КНСБ отговори, че с подобни доходи живеят много българи.
Лъчезар Богданов, икономически анализатор от Industry Watch, посочи, че предложението на Икономическия и социален съвет за 400 евро минимален доход е лоша идея, защото българската икономика не може да си го позволи. По думите му бедността може да бъде преборена с по-висок икономически растеж, повече инвестиции и като следствие от тях - повече заетост.
Бившият социален министър в правителството на Иван Костов - Иван Нейков, пък обърна внимание на обстоятелството, че статистиката на „Евростат" не отчита следния феномен: огромната част от населението не плаща наем за жилище. Т.е. бедността у нас е много по-сериозна. Според Нейков имотът у нас не е благо, а тежест.
Запитан как се борим с бедността, Нейков коментира, че политиката на българското правителство се заключава в увеличаване на социалните помощи. А според него всъщност това било част от проблема.
„Парите, които ги даваме за помощи, не ни изваждат от бедността. Няма я политиката, която премахва бедността", подчерта Иван Нейков.
По думите на Любен Тонев най-рисковите групи са безработните, пенсионерите, многодетните семейства. „Факторът безработица е водещият. Ако имаме работни места, ще намалее бедността", изтъкна синдикалистът.
Според Лъчезар Богданов най-важната инвестиция в хората е образованието. Икономистът даде пример с Швеция, където всеки трети швед във всеки един момент е в допълнителна фаза на обучение. На репликата, че в райони като Северозападна България дори образовани хора няма къде да работят, Богданов отговори, че освен образованието са важни и условията, които държавата създава за правенето на бизнес. По думите му условията за бизнеса у нас трябва да са много по-добри от другите страни в ЕС, за да привличаме чужди инвеститори.
Друг проблем, който очертаха тримата експерти, е, че държавата по ваучерната система за повишаване на квалификацията е похарчила 80 млн. лева. Но с тези харчове не е постигната по-висока заетост. От друга страна, работодателите не гледат на квалификацията на служителите си като на изход, а се гледа като на задължение на държавата. Според Любен Тонев едва 20% от работодателите влагат в обучението на служителите си.
