Хърватското общество е силно поляризирано - от седмици насам в страната се водят безброй политически дебати по въпроса дали формулировката, съгласно която бракът е партньорство единствено и само между мъж и жена, трябва да бъде записана в конституцията или не. До момента бракът бе дефиниран по този начин, но само в Закона за семейството - не и в конституцията. Поляризирането е достигнало такова равнище, каквото не е имало в Хърватия още от времето на войните в бивша Югославия от началото на 90-те години, припомня „Дойче веле".

Сега въпросът предстои да бъде решен на референдум /на 1 декември/, който се организира по идея на гражданската инициатива "В името на семейството". "Искаме да стане ясно, че повечето хора в Хърватия са убедени, че бракът може да бъде само общност на мъж и жена", казва Желка Маркич, представителка на гражданската инициатива, и продължава: "Правата, произтичащи от брака, могат да се ползват само от общност, състояща се от мъж и жена".

Църквата e "за"

Само за две седмици през май гражданската инициатива "В името на семейството" събра 750 000 подписа - т.е. около 20 процента от избирателите в Хърватия и почти двойно повече от изисквания от закона минимум. За Желка Маркич това е важна стъпка към развитието на демокрацията в страната: "Това е първият референдум в Хърватия от обявяването на независимостта преди 23 години, поискан и организиран от избирателите". Става дума за базова демокрация, тъй като до момента е имало само всенародни допитвания, организирани от държавата. Сега за първи път "гражданите решават какво е важно за тях", казва Маркич. И то срещу държавата - воденото от социалдемократите правителство е твърдо против тази промяна в конституцията.

В хода на кампанията гражданската инициатива получи солидна подкрепа от най-голямата опозиционна партия - консервативната Хърватска демократична общност - както и от католическата църква. Тя е много влиятелна в Хърватия - около 90 процента от гражданите на страната са католици. Църквата определено е изиграла и сериозна роля за мобилизацията на гражданите, призовавайки вече от седмици на референдума да се гласува със "за".

Леви срещу десни

Стремежът на консерваторите е покрай формулировката да се утвърди и невъзможността на еднополовите двойки да осиновяват деца, тъй като "това не е част от културата, идентичността и ценностите в страната", казва Маркич. Същевременно множество леви групировки са на обратното мнение - по-малки или по-големи правозащитни и граждански инициативи, организации на хомосексуални, женски групи, както и студентски дружества. Те от своя страна са сформирали съюза "Граждани гласуват против" и мобилизират избирателите за предотвратяване на промяната в конституцията. Те се опасяват от влошаване на обществения климат в Хърватия, където досега, в сравнение с другите държави от Югоизточна Европа, имаше далеч по-либерално отношение към гейовете и лесбийките.

Според лобистката лига на хомосексуалните LGBTI Хърватия заема 13-то място сред 49-те европейски държави и се класира непосредствено след Финландия. В страната има много организации на гейове и лесбийки, младите полицаи, например, междувременно получават информация и за правата на хомосексуалните по време на обучението си, а през юни съпругата на премиера демонстративно взе участие в проведения в Загреб гей-парад.

Сега противниците на промяната в конституцията се опасяват, че чрез референдума ще бъде "отворена вратата и за други изменения в основния закон", като по този начин човешките права в Хърватия могат да бъдат поставени под заплаха в дългосрочен план, казва Елена Беркович от съюза "Граждани гласуват против". "Ние искаме да защитим човешките права в Хърватия и да продължим да ги развиваме, а на първо място става дума за правата на малцинствата", подчертава тя.

Заплахата за малцинствата

Това, че тези опасения не са неоснователни, се вижда и от последното развитие на нещата в страната: окрилен от досегашния успех на кампанията против еднополовите бракове, един друг съюз на десни и десноекстремистки партии и дружества на ветерани започна да събира подписи за друг референдум - за ограничаване на правата на националните малцинства на локално равнище, който би засегнал най-вече живеещите в страната сърби.

Досега в градовете и общините, в които представляват около една трета от населението, те имаха, наред с другите права, и това да ползват кирилицата като официална азбука. В бъдеще обаче това би трябвало да се отнася само за районите, в които сърбите са повече от половината от населението, каквито райони всъщност в Хърватия почти никъде няма. За Елена Беркович това е класически пример за нарушение на човешките права: "Не може мнозинството да решава какви права да предоставя на малцинството и какви не".

Проучванията сочат, че инициаторите на референдума за браковете могат да разчитат на успех: според последните допитвания 68 процента от гражданите ще гласуват "за" промяната в конституцията, само 28 се очертава да са против. Но това определено не е най-големият проблем на Хърватия - страната има сериозни стопански затруднения, безработицата е около 17 процента, икономиката бележи постоянен спад, а корупцията е повсеместна.