Възможно е човечеството да произлиза от Марс. Доказателства в подкрепа на тази теория се базират на данните за формирането на първите жизненеобходими молекули, което наскоро стана известно за науката.Подробности по тази теория неотдавана бяха изложени от проф. Стивън Бенер на конференция във Флоренция, Италия. Дълго учените се колебаеха как е станало първоначалното групиране на атомите, за да се получат трите основни компоненти в молекулите на живите организми: РНК (рибонюклеинова киселина), ДНК(дезоксирибонюклеинова киселина) и протеините. Молекулите, които са се събрали, за да образуват генетичен материал са много по-сложни от праисторическия „предбиотичен” бульон от органични (на основата на въглерода) химични вещества, за които се смята, че са съществували на земята преди повече от 3 милиарда години. Първа от тях се е появила рибонюклеиновата киселина. Само добавянето на енергия, топлина или светлина, към голям брой органични молекули в „бульона” не генерира РНК, а го превръща в катран. РНК има нужда да бъде вкарана в калъп и моделирана в атомите на кристалната повърхност на минералите. 
Минералите, най-ефективно участвали в „темплейта” за РНК, са се разтворили в земния океан. Те вероятно обаче са били доста по-многобройни на Марс, смята проф. Бенер. Това ни навежда на мисълта, че животът е започнал на Червената планета, а после е бил пренесен с метеори на Земята, допуска проф. Бенер от Устхаймския институт за наука и техника в Гейнсвил, САЩ. Идеята, че земният живот е пренесен от Марс, не е нова. Проф. Бенер обаче добавя нов момент към хипотезата за марсианския произход на земната биосфера. Той представи резултати от проучвания, които показват, че минералите, съдържащи бор и молибден, са ключът към групирането на атомите в животообразуващите молекули. Изследователят посочва, че минералите с бор в състава си спомагат за образуването на въглехидратните пръстени, след което молибденът поема тази междинната молекула и я пренарежда в рибоза (монозахарид, който изгражда "структурния гръбнак" на РНК), следователно в РНК. 
Възниква въпросът как е започнал животът на Земята, след като ранните условия на нашата планета не са били подходящи за образуването на необходимите минерали, съдържащи двата елемента - бор и молибден. Смята се, че минералите с бор, нужни за формирането на РНК от предбиотичния бульон, не са съществували на Земята в достатъчни количества, е минералите с молибден не са били налични в подходящата химическа комбинация. „Само ако молибденът е бил окислен във висока степен, той би могъл да повлияе върху създаването на ранния земен живот”, обяснява проф. Бенер. „В такава форма обаче молибденът не е било възможно да съществува в онзи момент, когато е възникнал животът. Преди 3 милиарда години за разлика от Марс, на земната повърхност е имало много малко кислород.
" В същото време, предполага се, че средата на ранния Марс е била много по-суха и оксидираща, което означава че е била по-подходяща за химическата реакция, а оттам и за зараждането на живота. Тези резултати, може би, ни подсказват, че всъщност ние сме марсианци. Животът се е появил на Червената планета, а после е дошъл с отронена скала на Земята, казва ученият. Все пак, щастливи сме, че сме стигнали до тук. Със сигурност от двете планети Земята е била по-добра за развитието на траен живот. Ако хипотетичните ни предци са останали на Марс, от тях отдавна нямаше да има следа, заключава проф. Бенер