Учудващо за мнозина, унищожаването на сирийския химически арсенал потръгна добре. В същото време кръвопролитията в страната продължават, а силите на Асад дори си връщат изгубени територии. Шансовете за мир са мъгляви.
Инспекторите на ООН, които се намират в Сирия от началото на месеца, започнаха да ликвидират сирийския химически арсенал - авиационни бомби и бойни глави, заредени с химически оръжия. Американският външен министър Джон Кери определи първите дни като "добро начало" и поздрави режима на Асад за готовността му да си сътрудничи с инспекторите на ООН.
Все още обаче не се знае какви усилия и колко време ще са необходими за приключването на акцията. Експертът по химическите оръжия Ралф Тап смята, че за унищожаването на арсенала, с който разполага Сирия, няма да са достатъчни ползваните на първо време газови горелки и флекс-машини. Според него ще трябва да се построят специални съоръжения, което ще отнеме поне няколко месеца. Ако режимът на Асад спазва обещанията си да оказва неограничено съдействие на ООН и не укрие част от арсенала, по-голямата част от оръжията вероятно ще могат да бъдат ликвидирани до средата на 2014.
Убиването на хора продължава
Унищожаването на оръжията обаче не оказва никакво благоприятно отражение върху ситуацията в Сирия - сраженията продължават с неотслабваща сила. Представителят на Сирийския национален съвет в Германия Садък ал Мусли приветства ликвидирането на химическите оръжия, но определя резолюцията, приета от Съвета за сигурност, за недостатъчна. В крайна сметка резолюцията, сама по себе си, не е в състояние да намали страданията на сирийското население, нито да спре убийствата и кръвопролитията.
В това отношение най-много очаквания се възлагат на намирането на дипломатическо решение, включително по време на т.нар. конференция "Женева 2", която ще се състои през ноември. Нейният успех обаче ни най-малко не е гарантиран. Някои части на сирийската опозиция се готвят да поставят прекалено амбициозни условия за провеждането на мирните преговори. "За Сирийския национален съвет например най-важни са две неща: на първо място да бъде свален Асад, и на второ - тайните служби и армията да бъдат реформирани така, че да служат на гражданите, а не обратното", изтъква ал Мусли.
Политологът Надим Шехади е пълен песимист по отношение на онова, което може да се очаква от конференцията "Женева 2". Нещо повече - той предрича, че тя ще е "чиста загуба на време". Според него е необходим един преходен период, в който Асад да се оттегли, а управлението на страната да се "изчисти" от всички обвързаности с партията Баас и тайните служби. Президентът Асад на свой ред има претенции към опозицията. Както стана ясно от неговото скорошно интервю за списание "Шпигел", той не е готов да преговаря с въоръжената опозиция. "Да преговарям с военни екстремисти? Не. По моята дефиниция политическата опозиция не бива да разполага с оръжия. Ако ги оставят, можем да преговаряме", заяви той.
Информациите за развитието на военните действия в момента са доста противоречиви. Макар в някои региони въоръжената опозиция да постига успехи, режимът продължава да владее въздушното пространство. "Освен това разполага с ракети, с което превъзхожда бунтовниците", обяснява Садък ал Мусли. Все пак бунтовниците контролират северозападната част на страната, владеят половината от Алепо, както и определени територии в близост до турската граница.
Асад има мощна външна подкрепа
Сирийските военновъздушни сили продължават периодически да атакуват бази на бунтовниците, но не отбелязват решаващи успехи. Върховният главнокомандващ на опозиционната освободителна армия майор Салим Идрис се обявява за продължаване на сраженията: "Предпоставка за намирането на политическо решение в Сирия е подобряването и укрепването на позицията на Сирийската освободителна армия". Не всички обаче са на това мнение. "Последствията от сраженията в страната са фатални", твърди например политологът Дейвид Бътър и обяснява: "Конфликтът е толкова разрушителен, че в крайна сметка няма да има победители. Ще трябва да минат много години, докато Сирия отново стане функционираща държава, в случай че подобно нещо изобщо е възможно."
От пролетта насам армията на Асад си е върнала контрола над редица региони, превзети преди това от бунтовниците. В немалко от случаите войските на режима получават мощна подкрепа от страна на милициите на ливанската групировка Хизбула, която крепи властта на Асад. Иран също подкрепя Асад с войски, оръжия и военни инструктори. Русия на свой ред продължава да доставя оръжия на Дамаск - макар да твърди, че става дума само за изпълнението на договори, които са били сключени още преди избухването на протестите. Експерти обаче предполагат, че Русия снабдява режима освен това с пари и горива. Благодарение на тези свои съюзници войските на Асад остават силни. И тъй като разполагат и с мощни военновъздушни сили, постоянно изтласкват бунтовниците от заетите от тях територии.
