ГМО дотолкова са навлезли в хранителната индустрия, че задачата да ги избегнем изглежда непосилна. И все пак...

ГМО или генномодифицираните организми, независимо от някои засилващи се тенденции и мнения срещу употребата им са навлезли изключително масово в хранително-вкусовата индустрия. Употребата от промишлеността на суровини, съдържащи ГМО, вероятно надминава представата на всеки един от нас. Затова, вместо да си задаваме въпроса дали животът ни днес изобщо е възможен без храни, включващи ГМО, по-логично изглежда да се запитаме доколко сме в състояние по някакъв начин да намалим тяхната употреба. Има толкова много и различни храни, включващи употребата на ГМО, че те са навлезли масово в хранителната верига и това важи с най-пълна сила за храните – продукти на хранително-вкусовата промишленост. И, за наше съжаление, за голям брой от този тип храни, ние не можем и да предположим каква точно суровина, получена или отгледана чрез ГМО, включват.

Според световната статистика най-масови, на практика част от нашето всекидневие, са продуктите, при чието производство са използвани ГМО-царевица, ГМО-памук и ГМО-соя. Но не бива да смятаме, че това се отнася само за храни и други продукти, в които изброените три растения са основна съставка. На практика те се съдържат в много други, но като вторична съставка. Практиката показва, че към момента отглеждането и употребата на храни и суровини, базирани на ГМО, не намалява – основно заради държавните субсидии към различни клонове на индустрията – както към агробизнеса, така и към обработващата промишленост.

ГМО-царевица: скритата заплаха №1

 Царевицата е основна суровина за хранително-вкусовата индустрия в наши дни. 55% от износа на царевица е за сметка на САЩ. По официални данни за 2011 г. 86% от царевицата, отглеждана там е ГМО. Голяма част от царевицата обаче не се използва пряко в производството на храни. Разбира се, царевичният сироп е масово ползваната суровина – за повече сладост – в сладкарството (всякакви видове бонбони, пасти и кексове), в производството на сосове, хляб, бисквити, йогурт, газирани напитки и т.н.

Но освен това царевицата е субпродукт в повечето хранителни добавки – тя е в основата на производството на какви ли не подобрители, набухватели и т.н. – гума ксантан (Е415), натурални овкусители, целулоза. Дори т.нар. обикновена йодирана сол много често съдържа декстроза (на основата на царевица).

Не на последно място царевицата е основна храна за промишлено отглежданите животни. Разбира се, чрез тяхното месо, мляко и т.н. ГМО се пренася в други храни.

Царевицата се използва и за производството на етанол, който е сред най-масово застъпените в козметиката, сапуните, праховете за пране (сухи и течни), инсектицидите, алкохолните напитки.

На основата на царевично масло се произвежда и значителна част от биогоривата.

Царевичното нишесте е друг продукт на основата на царевица, който е навлязъл масово в различни индустрии. Заради абсорбиращите си свойства, то е предпочитано при дайперсите, дезодорантите, бебешките пудри, във фармацията, в хранително-вкусовата промишленост (за придаване на специфична форма на произвежданото – например сладки или дъвчащи бонбони с лого на тях).

Нишестето от царевица се ползва масово и при производството на лепила – например на пликовете за писма, но също така и при промишлени лепила, ползвани масово в строителството.

Със сигурност за мнозина ще прозвучи почти невъзможно, но е факт – голямата част от световното производство на витамин С се базира на царевично нишесте. Това се определя изключително от факта, че най-евтината технология за производство на витамин С е именно с царевица като изходна суровина.

Биоразградимите пластмаси напоследък стават все по-популярни. За тяхното производство все по-често се предпочита царевична суровина – тя е по-евтина от базираните на петрол изходни продукти. А от биоразградима пластмаса се произвеждат повечето пластмасови контейнери и поставки, чаши за еднократна употреба, т.нар. пластмасови торбички.

Покриването на плодовете и зеленчуците с восък е отдавна прилаган трик  трик от производителите – така се удължава срокът им на годност и видът им става лъскав и привлекателен. Най-странното е, че такъв тип восък се използва и на органичните плодове и зеленчуци.

В производството на платове суровини на основата на царевица се прилагат за оцветяване. Т.е. дори в килима ви у дома най-вероятно има под някаква форма ГМО-царевица.

ГМО-памук: скритата заплаха №2

Най-големите производители на памук в света са САЩ, Китай и Индия. 93% от памука в САЩ през 2010 г. е бил с ГМО. За Китай и Индия процентите съответно са 68 и 90. Само 12 държави в света отглеждат генномодифициран памук, но пък те осигуряват почти изцяло суровината за целия свят.

Разбира се, памукът се използва най-много за производство на тъкани. Съответно, съвсем ясно е, че по-голямата част от тях са от ГМО-памук. Дори в страни, където са забранили ГМО, е на практика невъзможно да се направи разграничение между ГМО-памук и такъв без ГМО. По най-груби изчисления около 75% от памучните дрехи са произведени от генетично-модифициран памук.

Но проблемът с памука не се ограничава до платове и други подобни тъкани за дрехи. Същата суровина се влага масово и в производството на различни хигиенни продукти: дамски тампони и превръзки, носни кърпички, тампони за грим, различни бебешки продукти като дайперси и мокри кърпички.

Употребата на ГМО памук обхваща и по-малко логични на пръв поглед производства. Маслото от памучни семена се използва в готварството и често се добавя като богат източник на витамин Е. Храна, съдържаща олио от памучно семе, се ползва като храна за животни. Т.нар. нетекстилни фибри се състоят почти изцяло от целулоза и се ползват като хранителни добавки. Целулозата (Е 430) и метилцелулозата (Е 461) се влагат в много различни типове производства като стабилизатори, емулгатори, запълващи вещества.

ГМО-соя: скритата заплаха №3

Също както царевицата, соята се ползва в различни индустриални отрасли, като не всички те са свързани с производството на храни. Най-големите производители на соя са САЩ (33%, Бразилия (27%), Аржентина (21%) и Китай (7%). САЩ и Аржентина произвеждат почти само ГМО-соя – съответно 85% и 98%. В Бразилия ГМО-соята е около 64%, а световен мащаб делът на ГМО-соята е 58%.

Соята се използва масово като храна за животни (това има същите негативни последици за самите животни и продуктите от животински произход като при ползването на ГМО-царевица). Страните, забранили ГМО-продуктите за употреба от хора, също внасят ГМО-соя – най-вече като храна за животни. В Европейския съюз вносът на ГМО-соя е 40 милиона тона годишно.

Соевото брашно е масово използвана съставка в храни както за такива, предназначени за животни, така и за човешка консумация (влага се често например при производството на хляб, тестени изделия, азиатски деликатеси, соево олио за готвене).

Все пак най-трудно е да се изчисли степента на индустриално използване на соята. Соевото олио е съставна част при производството на електроизолации, фунгициди, хербициди, бои, сапуни, шампоани, прахове за пране, дезинфектанти, дори в мастилата за печат. Соевото брашно пък намира място във фармацията, водните бои, шперплата, изкуствените кожи, козметиката, текстила. И това са само част от отраслите, където ГМО-соята е включена под някаква форма.