Бившия генерален консул на България в Одрин и политически коментатор Георги Димов коментира  участието на Турция в кризата със Сирия и за перспективите за създаване на кюрдска държава

-Г-н Димов, как Турция участва в кризата със Сирия?
-Турция се нарежда сред страните – най-силни привърженици на военното разрешение на сирийската криза, заедно с някои западни и арабски страни. Преди всичко това са САЩ, Франция, Великобритания, макар че британският парламент не подкрепи правителството, а арабските страни са преди всичко Саудитска Арабия и Катар. Веднага възниква въпросът за причините за подобно нескрито войнствено поведение. Нека да прескочим мотивите и интересите на западните и на арабските страни и да се съсредоточим върху Турция. Очевидни са три главни причини, които са толкова съществени, че няма значение как ще ги подредим хронологично. Единият основен проблем са загубите за турската икономика, която е силно експортно ориентирана. Сирия и околните арабски страни са особено важни страни за турския износ на стоки, капитали, работна ръка. Гражданската война в Сирия вече втора година се отразява изключително негативно върху икономиката на Турция. Отделен проблем е огромната бежанска вълна и безспорно съчетавани като политическа причина са перспективите за оставане на власт на режима на Башар Асад. Втора главна причина е туширане на вътрешното напрежение и масовите протести в Турция, започнали с палатковия лагер в парка Гези на площад Таксим в Истанбул. От няколко седмици започна втора вълна на подобни масови протести, започнали със студентско неподчинение и протест в Средноизточния технически университет в Анкара, веднага подкрепен от масови протести на територията на цялата страна. Миналата седмица последва убийство на демонстрант при подобен масов протест в провинция Хатай – на самата граница със Сирия. Това породи нови масови протести, брутална намеса на полицията и общо взето се повтаря ситуацията от лятото. В Турция се очертава гореща есен. Очевидно, че властите с подобна войнствена риторика се опитват да изнесат проблема навън. Третата причина е хроничният, но особено обостряният в момента кюрдски проблем в Турция. Струва ми се, че на него трябва да се обърне по-голямо внимание и може да се очаква и евентуална интеграция на този проблем не само в Турция, а общо в региона със сирийската криза. Тук възниква един резонен въпрос – колко са кюрдите и какво всъщност представлява кюрдският проблем. Истината е, че никой не може и не се наема да каже колко точно са кюрдите. Споменават се цифри между 20 и 40 милиона, но безспорен факт е, че един поне 35-милионен народ все още няма държава. Специално за Турция най-правдоподобната оценка е за около 15 милиона. В южен Ирак се счита, че техният брой е между 7 и 8 милиона. За Сирия се споменават 1-2 милиона. Огромно кюрдско присъствие има в Западна Европа – между един и един и половина милиона. Най-много са в Германия – около 800 хиляди, във Франция има около 150 хиляди, в Швеция и Великобритания има около 100 хиляди. Много кюрди има и в бившите съветски републики, но никой не се наема да каже точно колко е техният брой. За Израел се счита, че броят на кюрдите е около 130 хиляди. Кюрдите имат политическо и военно представителство и присъствие, което е внушително и е незаобиколим фактор. На първо място в политическата област ще спомена легалната и парламентарно представена Партия на мира и демокрацията. На следващо място е поставената извън закона Кюрдска работническа партия, известна като ПКК, която е едновременно и политически, и военен фактор с нейните въоръжени бойци, които през последните 30 години водят истинска партизанска война в Югоизточен Анадол. Следващ много важен момент е започнатият диалог с лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, осъден на доживотен затвор без право на замяна, излежаващ присъдата в затвора на остров Имралъ в Мраморно море, с когото турската държава беше принудена да започне преговори, държани известно време в тайна, но за тях стана известно от декември миналата година. Всъщност по време на тези преговори, в които участват официални представители на турското правителство и на Турската Национална разузнавателна организация - МИТ, е договорен т.нар. процес за решаване на кюрдския проблем в Турция. Отчита се, че към юни-юли вече е приключил първият етап от този процес, предвиждащ преди всичко изтегляне на въоръжените бойци на ПКК от Турция на територията на Северен Ирак и започване на втория етап, на който правителството трябва да предприеме конкретни стъпки за решаване на кюрдския проблем в Турция. Засега обаче това са само намерения и както поради това, така и на фона на сирийската криза се появяват съобщения за прекратяване на този процес на изтегляне на бойците на ПКК в Северен Ирак, дори и заплахи, че ако Турция се намеси военно в Сирия, бойците на ПКК ще се върнат обратно в Турция. В Северна Сирия, в обширна област, гранична с Турция и известна с кюрдското име Рожава, особено активна дейност развива Партията за демократичното единство на Кюрдистан, чиито въоръжени бойци водят ожесточени бойни действия с джихадистите от фронта Ал-Нусра. Също така има сведения, че кюрдите в Северна Сирия са се договорили с режима на Башар Асад под една или друга форма да им бъде осигурена самостоятелност и дори автономия. Последната информация е, че има подобни договорености и със сирийската опозиция извън джихадистите. Всичко това безспорно безпокои Турция. Особено актуалното събитие, на което ми се струва, че трябва да обърнем по-специално внимание и може би ще бъде една от централните теми през тези дни, е насроченият кюрдски конгрес или т.нар. Кюрдска национална конференция в северноиракския град Ербил, която е предвидено да продължи 3 дни с участието на над 600 делегати от всички райони, в които живеят компактни маси кюрди и преди всичко от Ирак, Турция, Сирия и Иран, да има 300 гости и да бъде председателствана от лидера на иракските кюрди и председател на Демократическата партия на Кюрдистан Масуд Барзани. Може да се очаква, че на този кюрдски конгрес ще бъдат взети важни решения, които ще имат отношение не само към кризата в Сирия и нейното разрешаване, а и бъдещото структуриране на района като цяло.
-Какви са перспективите за създаване на кюрдска държава и каква би била реакцията на другите държави в тази връзка?
- За перспективите за създаване на кюрдска държава аз очаквам, че ще бъдат дадени важни послания на Кюрдската национална конференция в град Ербил. Тя трябваше да започне още през август, беше отлагана на няколко пъти, но така или иначе вече е факт. В Северен Ирак от няколко години действа активно кюрдско автономно управление. В Северна Сирия също са поставени първите стъпки и предстои свикване на кюрдски конгрес, на който всъщност да се вземат тези решения за обявяване на автономия и на някаква форма на независимост. От четирите страни с компактно кюрдско население в едната вече има автономия, в другата автономията се очертава. В самата Турция върви процес за решаване на кюрдския проблем, който ще завърши ако не с някаква автономия на първо време, то с признаване (правителството вече декларира това) на права на кюрдите, които само допреди една година бяха немислими. В Иран ситуацията е малко по-особена – заради това, че Иран е много по-затворена държава, по-трудно достига информация за събитията, които стават там, властите действат много по-необезпокоявано от международната общност. Така или иначе процесите за структуриране на автономни райони в съседните страни няма как да не повлияят и на кюрдите в Иран.
-САЩ, Великобритания и Франция обвиниха Асад за химическите атаки край Дамаск. Какво очаквате да бъде развитието на ситуацията от тук нататък за Сирия?
- Очакванията са да продължи противопоставянето между двете линии и подходи за разрешаване на кризата в Сирия. От една страна, това е войнственото крило и държави, сред които е и Турция, от друга страна са преди всичко Русия и Китай и тяхното право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Очаква се резолюцията да бъде приета, в момента се работи активно по нея, всяка дума се изпипва много внимателно. Ако подобна резолюция бъде приета, аз очаквам, че няма да има ултимативен характер, Русия и Китай няма как да позволят това нещо. Предполагам, че засега желаните усилия ще се съсредоточат именно към химическото разоръжаване на Сирия. Активна роля тук ще изиграе и Организацията за забрана на химическите оръжия със седалище в Хага. В обозримо бъдеще очаквам и международните усилия да бъдат именно в тази област. Иначе не може да се каже, че опасността от международно остро противопоставяне и военна намеса в Сирия е отминала. Нека все пак да си припомним опита от досегашни подобни военни намеси. Това са преди всичко двете войни в Залива, в Косово, също войната на НАТО в Сърбия. Те протичат по три степени на военна намеса. На първо място е ракетна атака, последвана или съчетана с военновъздушна операция и евентуално след това сухопътна операция. Това са трите степени и понеже в момента темата ни е Турция и нейното отношение, искам да подчертая, че Турция е готова и настоява и за трите степени. Това е нейната политика, това е нейният интерес и тя е готова за всякаква военна намеса в Турция – не само на предупреждения, не само политически. Крайната ѝ цел е свалянето от власт на режима на Башар Асад – безусловно.
Интервю Яница ТАНЕВА