В края на август сержантът от армията на САЩ Доналд Басуел бе наказан дисциплинарно „за използване на адрес на електронна поща, принадлежащ на правителството, за изпращане на враждебни за Съединените щати съобщения". Ветеранът от иракската кампания се оказа неблагоразумен и изрази съмнения относно официалната версия за събитията от 11 септември 2001. До информационния портал 911truth.org той написа: „Трябва да се изучат всички обстоятелства, за да стане ясно, че няколко криещи се из пещерите араби с мобилни телефони не биха могли да организират това."

Американците вярват на своето правителство. Не всички. Дисидентите в Америка имат повече от достатъчни основания да се съмняват, че винаги им се казва истината. Убийството на Кенеди и досега е загадка с много неизвестни. Преброяването на гласовете на последните президентски избори също е обвито в мъгла. А най-голямата американска катастрофа - Пърл Харбър? Като че ли през декември 1941 японците са били поканени да нападнат най-голямата база на щатския ВМФ. Трябвало е да има повод за война, без оглед на собствените жертви. Равностойната по мащаби трагедия от 11 септември също буди много въпроси.

Само за час от 19 арабски терористи са похитени четири пътнически Боинга. Нападателите са въоръжени с макетни ножове за рязане на картон. Камикадзетата поемат управлението на машините и вземат курс към Ню Йорк и Вашингтон. Два от самолетите са насочени към кулите на Световния търговски център. Третият се забива в Пентагона. Пътниците на четвъртия оказват съпротива на терористите, самолетът пада в щата Пенсилвания (предполага се, че е трябвало да се вреже в Белия дом). Това е организирана от ръководителя на Ал Кайда - терористична организация, съставена предимно от араби - Осама бен Ладен атака срещу САЩ.

Това е общоприетата версия. В рамките на няколко дни тя се оформя окончателно и се превръща в официална.

„Какво - само аз или още някой разбра, че Световният търговски център не бе разрушен от самолетните атаки? - пише още на 11 септември очевидец на станалото. - За мен това е най-потресаващият момент от днешната сутрин... Зданието внезапно се превръща в пепел, сякаш плавна вълна преминава от горе на долу през всички етажи. Отломките падат предимно навътре. Последователно се разпадат всички структурни елементи, не остава носещо скеле. Еднообразно, симетрично и абсолютно разрушаване. Изглежда като планирано събаряне. За това не е необходим много експлозив, но трябва да се разположи на нужните места - в непосредствена близост до носещите елементи - и в синхронизирана последователност да се взриви..."

Десетки сайтове в интернет са посветени на теорията на конспирацията около трагичните събития. В общи линии те са еднотипни. Редицата несъответствия сами изграждат логичната нишка, наслагват се косвени доказателства, а след това авторите развихрят фантазията си. Лесно е да се опровергаят, ако на някого му се занимава. По-лесно е да се игнорират.

Книгата на Тиери Мейсан „Чудовищната машинация" кой знае защо решиха да опровергават. Авторът се занимава преди всичко с атаката над Пентагона, като между другото прави извод, че ударите в Ню Йорк и Вашингтон са извършени от групировка от най-висшите военни и политически кръгове в САЩ. На 11 септември тя поставила ултиматум на Джордж Буш да промени външната си политика. Вероятно той е приел - първо, остана жив, второ, запази поста си начело на страната.

Като доказателство Мейсан се позовава на спомените на самия президент за това, как гледал видеокадри от сблъсъка на единия самолет с небостъргачите, когато влетял секретарят му: „Втори самолет се удари в кулата! Америка е нападната!" Невъзможно да е истина. Кадрите от първия сблъсък се появяват тринайсет часа след събитията, когато агенция Gamma публикува заснетото от братя Ноде. Мейсан дори и не допуска мисълта, че Буш-младши се е объркал, а директно прави извода: на президента са демонстрирани секретни видеосвидетелства от спецслужбите. Това се вписва в теорията за заплашването. Авторът е изяснил също, че същия ден е задействан план за защита на Белия дом от наземно нападение, а съвсем не от самолетна атака или бомбардировка. В същото време евакуираният президент е транспортиран по пистите за излитане на военните бази с брониран автомобил с мотивировката за заплаха от снайперисти.

Отговорът на „Чудовищната машинация" не закъснява - двама френски журналисти, свързани със службите, публикуват „Чудовищната лъжа", в която атакуват източниците на Мейсан като ненадежди и обобщават: „Няма абсолютно нищо. Впечатления, фантазии, измислици."

Но в 9/11 има немалко загадъчни и при това напълно обективни обстоятелства, останали без отговор.

Кулите близнаци са конструирани така, че да издържат сблъсък с Боинг 707. По тегло, размери и скорост тази машина е сходна с Боинг 767 - самолетите, ударили Световния търговски център. И двете обаче са напълно разрушени, превърнати в купища отломки и облаци пепел, дори без следа от вертикалните стоманени колони.

В северната кула самолетът се забива в 8,45 под прав ъгъл. Голяма част от горивото се разлива вътре, предизвиквайки силен пожар. В 9,03 е ударена южната, но под остър ъгъл и в сградата попада сравнително малка част от горивото - предположително 1/3. Останалото изгаря в огромни огнени кълба извън кулата. Отломките от самолета са преминали през ъгъла й и не би трябвало да засегнат разположените в центъра стоманени конструкции. Но южната кула пада първа - в 9,59, само 56 минути след сблъсъка. Северната се срива в 10,29 - 1,44 часа след удара.

Официалната версия - пламтящото гориво е разтопило стоманените колони. Но един от критиците на тази теория Дж. Макмайкъл пише: „Да нагорещяваш стомана е все едно да изсипваш сироп върху чиния - сиропът няма да стои вертикално. Топлината преминава към по студените участъци на стоманената конструкция, а частите, които се опитвате да нагреете, се охлаждат. И аз трябва да повярвам, че огънят е горял, ставайки все по-силен, до момента, в който е достигнал температурата на топене - 1538 градуса по Целзий. И че всички 200 хиляди тона стомана са били нагрети до нея от горивото на резервоарите само на един самолет."

Максималната температура върху незащитени стоманени конструкции по време на сходни пожари е достигала 360 градуса, а това е доста под критичния праг от 550, при който настъпват процеси на промяна в структурата на стоманата.

Още един проблем на официалната версия - двата небостъргача падат равномерно и плавно. Ако рухването на южната кула е започнало от 60-ия етаж, то горната й 1/3 за минути би увиснала, крепена само от централните колони. Но трийсет етажа просто изчезват, вместо да се сринат върху съседните сгради като купчина бетон и стомана. Двете кули падат абсолютно симетрично, етажите прецизно се наслагват един върху друг, точно като при контролирано унищожаване на постройки.

И на практика със скоростта на свободно падане. На обект, падащ от 398-метровата височина, ще са му необходими 9,01 секунди да стигне земята. Или малко повече, ако се предвиди съпротивлението на въздух. „Близнаците" рухват за 10-15 секунди. Нещо по-обективно от законите на физиката?

Фирмата, чиито служители първи се появяват на мястото на инцидента, е същата, която разрушава руините на взривената на 19 април 1995 федерална сграда в Оклахома Сити. Нарича се „Контролирано разрушаване". Съвсем скоро хиляди тонове отломки от стомана са продадени на търговци на скрап в Китай и Корея.

Съмнение будят и телефонните разговори от похитените самолети. В четирите боинга има 256 души. От бордовете са проведени 13 разговора от мобилни телефонни. В материалите от разследването има подробно описание на арабите похитители, описание на действията им по минути. При липса на оцелели пътници „свидетелски показания" стават записите на техните разговори, на които до голяма степен се основава официалната версия. По време на следствието записите са пускани на близки на жертвите, но им е забранено да огласяват тяхното съдържание. Но изтича информация и списание Newsweek публикува последните думи на обречените.

Сред обадилите се е съпругата на зам.-министъра на правосъдието Тед Олсън - Барбара. Два пъти му е позвънила от борда на самолета, ударил Пентагона. Единствено Мелиса Бауи успява да се свърже с наземните диспечерски служби - разговорът продължава 4 минути и 2 секунди и прекъсва на половин фраза.

След Newsweek редица издания цитират записите. Последните думи на стюардеса преди удара на самолета с кулата: „Боже, боже... виждам здания... вода." Или съвсем обикновената фраза: „Здравей, мамо, аз съм Марк Бинъм..."

И странното тук съвсем не е това, че човек се представя на майка си с име и фамилия, а това, че въобще е успял да се свърже. Вероятността за успешна връзка от мобилен телефон от борда на реактивен самолет, който се движи с крейсерска скорост и височина, е около 1 на 100. За две свързвания - 1 на 10 000. За тринайсет - нищожна.

В процеса на снижаване на самолета връзката става на пръв поглед по-лесна. Но започват да действат други фактори. На по-ниска височина реактивният самолет напуска обхвата на една клетка за 1-8 секунди. За това време телефонът прави контакт, но вече се намира в обхвата на друга.

Данните са потвърдени експериментално през 2003 от проф. Дюдни, който подходил научно към проблема. С група изследователи три пъти наема самолети, за да разбере как се осъществява връзка с различни модели телефони - в третия опит са тествани пет марки. Експериментът е наречен Проект „Ахил", вероятно по алюзия, че древногръцкият герой е имал едно уязвимо място. Едва през 2004-2005 редица компании започват да разработват средства за осигуряване на стабилна мобилна връзка от авиолайнери.

Но най-парливите въпроси са свързани с дванайсетте разузнавателни доклада, с които американските служби са разполагали, за възможно използване на самолети в качеството им на оръжие. Имало е информация, че ще бъдат атакувани сгради и първото, което би дошло наум, е Световният търговски център. Сведенията са постъпвали от 1994 до август 2001, когато е разкрит план на Осама бен Ладен да насочи самолет-камикадзе срещу посолството на САЩ в Найроби. Но нищо не е предприето.

И що за пожар възниква в Белия дом точно между ударите на първия и втория самолет? Кадрите са излъчени от телевизия АВС, но след това информацията за инцидента изчезва от медийното пространство. Каква е вероятността това да е случайност в резиденцията на президента именно в този времеви интервал?

Терористите са преминали летателна подготовка, но инструкторите им ги намирали за неспособни да управляват дори леки едномоторни самолети. За един от камикадзетата в училището по пилотиране е запазена характеристика - „не може да лети самостоятелно". Но арабите поели управлението, с натрупаните знания и навици по време на курсовете и от учебниците, умело извели самолетите до целта и точно я поразили. Как са успели? Размахът на крилете на Боинг 767-300 е 47 метра, ширината на кулата - 63. Не е трудно са смятане - разлика от 16 метра. Не камикадзе, а направо снайперисти. Тези асове са действали с такава точност, все едно са били водени от радиомаяк.

Сметките при Боинг 767-200, ударил Пентагона, са следните: височината на сградата е 24 метра, на самолета - повече от 13. И тази машина захожда на таран чисто хоризонтално, плъзгайки се над земята в градска среда, и се забива във военното ведомство точно между първия и втория етаж.

При това обаче разрушенията на Пентагона са доста незначителни, за да бъдат приети за резултат от сблъсък с машина с тегло 115 тона, която лети със скорост от 400 до 700 километра в час. На терена пред поразената стена няма отломки, на тревата - следи от възпламеняване на гориво от самолетните резервоари. На архивните снимки не се виждат криле - само прецизна дупка в стената. Защо?

Взривът се случва точно в сектора на Пентагона, който към момента е в ремонт. Управлението за борба с тероризма вече го е напуснало, Командният център на ВМФ още не е настанен. Сред 125-те загинали във ведомството има само един генерал, жертвите основно са цивилен персонал.

Части от лайнера, рухнал в Пенсилвания, са намерени на 8 мили от мястото на катастрофата, а местни жители говорят за падащи от небето горящи отломъци. Възможно ли е, при положение че четвъртият Боинг - по официалната версия - е загинал при удара в земята.

Масло в огъня на конспиративните теории наливат две - вероятно случайни - съвпадения: 28 години преди 9/11 се случва военният преврат в Чили, 11 години преди трагедията в Световния търговски център в реч пред Конгреса Джордж Буш-старши за първи път артикулира „нов световен ред".