Има снимки, които са толкова шокиращи, че просто нямат място по страниците на вестниците. Така е в нормалния свят, но не и в България, където чрез вечното търсене на евтини сензации печатът сам прогонва читателите си.

Поне 3 вестника публикуваха миналата седмица шокиращата снимка на 14-годишно момиче с нож в главата. Това са 3 нарушения наведнъж, и то без да броим шамара по елементарното приличие.

Снимката хем е правена в болницата, хем е на непълнолетно момиче, хем е сензационно представена (в „24 часа“ например е на първа страница).

Преекспонирането на шокиращи снимки и съобщения е от край време един от основните белези на българския печат. Сегашният случай обаче е обогатен и с актуален контекст. В края на юли стана ясно, че вестниците почти напълно са изгубили доверието на читателя.

За периода 2009-2013 г. делът на хората, които „изобщо не четат вестници“, се е увеличил с цели 10 на сто и вече е 30 процента. Сред тези, които все пак четат вестници, преобладават хората над 60 години, живеещи извън столицата. В София само 13 на сто отделят ежедневно време за четене на вестници.

Особености на българския синдром

При това не може да се твърди, че читателите на вестници са „мигрирали“ в интернет. Това важи само за ограничен сегмент от потребителите. Като цяло броят на „сърфиращите в интернет“ се запазва без съществени изменения през същия период, посочват социолозите на Институт „Отворено общество”, които са и автори на цитираното изследване.

През 2009 г. делът на хората, които „изобщо не сърфират“, е бил 52 на сто, докато сега е 54 на сто. Само с 2 процента се е увеличил и делът на хората, които влизат в интернет по няколко пъти в седмицата. Що се отнася до тези, които „поне веднъж на ден“ са в мрежата, през май 2009 г. те са били 32 на сто, а през юли 2013г.  - 31 на сто.

Драматичен е и отливът на радиослушатели през този период. Като тип медия радиото е загубило почти толкова аудитория, колкото и вестниците - 9 на сто. Стабилно висок е само броят на телевизионните зрители. Социолозите опровергават и твърдението, че жълтите издания се четат все повече.

Пресата си вкарва автогол

„Телеграф“ например е станал най-популярният вестник в България, като просто е съумял да запази аудиторията си. Докато „Труд“ и „24 часа“ са загубили около половината от читателите си. При такива данни надали може да се твърди, че България е част от световния процес на отлив на читатели.

Българското и глобалното заболяване са 2 различни процеса. В единия случай хартиената преса страда от настъплението на онлайн информацията, докато в българския случай печатът (и не само той, впрочем) страда от срив на доверието. Той има все по-малко аудитория, но не защото е старомоден, а защото читателят му няма доверие.

В цитираното изследване е зададен и ключовият въпрос: „На кой вид медия се доверявате, когато имате нужда от информация за положението в страната?”. Само 2 процента от запитаните посочват вестниците. При такава криза е напълно необяснимо защо пресата възпроизвежда тъкмо онези прояви, които намаляват аудиторията й?.

Снимка на момиче с нож в главата е не просто презрително отношение към журналистиката, но и крайно неразумен пазарен ход - той може и да донесе краткотрайно и незначително покачване на тиража, но в същото време води до допълнителен спад на доверието в дългосрочен план.