Искаме си Християн, плаче семейството и твърди, че лекарите са се забавили
Върнете ни Християнчо! Искаме си детенцето! Така плачеха вчера пред Спешното отделение на МБАЛ “Пловдив” бащата, бабата, дядото и чичото на 6-годишния Християн Филипов, пише "Марица".
Предният следобед семейството се прибира от Черноморието, където е летувало седмица. На връщане по пътя от Бургас към Пловдив състоянието на Християн се влошава. Детето повръща, вдига рязко температура. На километри от града устните му започват да посиняват. Чичото Запрян Филипов, който шофира автомобила, кара с бясна скорост директно в Спешното отделение. Около час след като е прието, момченцето издъхва.
Причината за смъртта му ще бъде установена, след като бъдат готови резултатите от аутопсията. Очаква се това да стане до месец. Съмненията на медиците са за скоростен менингит, но те трябва да бъдат подкрепени с резултатите от изследванията.
Синът ми Станислав е разведен със снахата и взима Християнчо всяка първа и трета събота и неделя и един месец през лятото, през сълзи разказва историята на семейството бабата Надежда Филипова. Тя и съпругът є Трифон заедно с двамата си синове живеят в двуетажна къща в Браниполе. Бащата на Християн Станислав е готвач и точно през август, когато детенцето е при него, не успял да си вземе отпуск. Затова брат му с двете си деца Димитър и Тихомир, на 5 и на 9 г., заедно с бабата решили да заведат трите деца заедно с Християн на море. Ангажирали хотел и една седмица били в Приморско
Християн беше здрав, когато тръгнахме. Там се чувстваше много добре, играеха си с братовчедчетата си, къпеха се в морето. Храната беше първокласна, разказват бабата и чичото на Християн. Всички сме яли едно и също. Преди да тръгнем сутринта, Християн изяде 3 филийки, поиска чай и тръгнахме за Пловдив, разказва чичо му Запрян.На бензиностанцията на излизане от Бургас на Християн му стана лошо, повърна и се изпусна, разказва бабата. По-късно тя усетила, че детето вдига температура. Намокрила един потник със студена вода, сложила го на челцето на момченцето. Седнала до него, започнала да следи състоянието му непрекъснато. Питах го: Бабо, боли ли те главичката? Не, бабо, боли ли те коремчето? Не бе, бабо, нищо не ме боли. Казвах му: Спокойно, пътуваме, след малко ще стигнем в Пловдив.
Детето било напълно адекватно, разказват близките му. Бабата го питала: Къде е батко ти, къде е чичо ти. То отговаряло.По едно време усетих, че започва да гори, дадох му водичка, разхлаждах го, разказва бабата. На 15-20 километра му станало много лошо. Видях, че устничките му започнаха до посиняват като патладжан, стисна зъби. Изплаших се да не си глътне езика.
В това време чичото настъпил здраво газта на педала. Притеснил се, защото вече на входа на града детето започнала да заваля говора, а главичката му клюмнала. По бул. “България” как съм карал, аз си знам, няма червен светофар, няма зелен, на аварийни, с клаксона и право в Спешното отделение, разказва чичото. В това време детето започнало да става на сини петна, а бабата викала: Край, край. Държах си пръста в устата на Християн, за да не си прехапе езика, показва наранената си от зъбките на детенцето ръка бабата. Влязохме вътре, сложихме го на една кушетка, взехме да обясняваме на една сестра със зелена манта. Дойде синът ми, пита: Доктор няма ли?Дойде лекарят, пита как се казва, изми си ръцете и започна: Християнчо, Християнчо. Чак след 10-15 минути изкара слушалката на гърдичките и каза на сестрата: Викайте реаниматори, викайте бързо.Според бабата и чичото екипът се забавил. Обяснението на сестрата било: Те са на 15-ия етаж, не могат да литнат. Екипът дошъл с дефибрилатори. Била викната и линейка от Инфекциозна болница.
Стояхме отвън, по едно време линейката си тръгна. Започнахме да звъним. Гледаме и реаниматорите си тръгват. Снаха ми дойде. Пита. Казахме є. Влязохме вътре. Християн беше проснат на една кушетка. Завит с чаршаф. Една лекарка ни каза, че така сме го докарали в болницата, плачат бабата и чичото на Християн.Живо дете лекарите го изтърваха, с насълзени очи казва и дядото Трифон. През цялото време викахме: По-бързо, по-бързо. Ако не бяхме чакали толкова, може би детенцето щеше да е живо, казва бабата на Християн. Екипът трябва да е долу и да чака пациента, за да може веднага да реагира, казва чичото. Лекарите казват, че детето е докарано в тежко състояние и нищо не е можело да се направи, но при такава ситуация всяка секунда е важна, казва чичото.
Сега се обвиняваме, че сме завели детето на море, казват бабата и чичото.Вчера до късния следобед семейството изчакваше пред Спешното отделение да научи каква е причината за сполетялата ги трагедия.
Точната причина за смъртта на Християн ще се разбере около месец след аутопсията, която е направена вчера, коментира зам.-директорката на МБАЛ “Пловдив”
Има съмнение за менингит, взети са хистологични и микробиологични проби и ще бъдат направени изследвания, за да се установи причината.
Детенцето е доведено от семейството, носено на ръце в коматозно състояние, с висока температура 39 градуса. По данни на близките от 2 дни Християн е бил с обилно повръщане и разстройство. Близките са разказали, че детето е водено на лекар и в Приморско, и в Бургас. Докарано е в Спешното отделение в 15,15 ч., където реанимационните и животоспасяващи действия са започнали веднага, твърдят от ръководството на болницата. Детето е поето веднага от педиатър и анестезиологичен екип. Няма забавяне от страна на медиците, те са действали адекватно, категорични са от ръководството на болницата. Направена е спешна реанимация, но тя не е дала резултат. Детенцето е починало в 16,10. По данни на родителите има придружаващи заболявания - вроден имунен дефицит, за което е изследвано и лекувано, по данни на близките.Ръководството на МБАЛ изказва съболезнования за тежката загуба, казва д-р Гинка Стоянова, зам.-директор на МБАЛ “Пловдив”. За смъртния случай са уведомени РЗИ и МЗ.
