Науката все още спори дали телегонията съществува при човека.
Явлението с название “телегония”, прието за основно в животинския свят, е предмет на многобройни спорове още от 19 век. Като научен факт, телегонията (произходът на термина е от гръцките думи “теле” - далече, “гоно” - семе) е призната благодарение на Дарвин и се възприема като влияние на предходния самец върху наследствените признаци на потомството от следващите самци.
Редица научни експерименти и наблюдения върху редица животински видове, при кръстосване са показали много случаи на проява на признаците на предходния мъжки индивид.
Привържениците на съществуването на телегонията смятат, че тя е присъща на всички организми, при които съществува вътрешно оплождане, включително и при човека. Те твърдят, че жената може да възпроизведе в децата чертите от своя предходен мъж, който не е биологичен баща, но е биологически “по-силен”.
Според гледната точка на тези учени, решаващо влияние върху потомството на жената оказва първият мъж в нейния живот, тъй като той, а не бъдещият баща на децата определя генофонда на потомството. С това отчасти днес се обяснява и сериозното отношение на много народи и религии към целомъдрието.
Някои специалисти в наши дни предлагат и генетично обяснение - сперматозоидите носят генетична информация, а попадайки в половите пътища на женския организъм, те достигат до яйчниците. Яйчниците са покрити със зародишен епител, от който се създават яйцеклетките.
Сперматозоидите са разпадат до гени и някои вериги от тях могат да проникнат в клетките на зародишния епител. По този начин съзряващите клетки, готови за оплождане, могат да носят гените на предходните представители, които се проявяват чрез признаци в следващото потомство.
Продължителността на живот на сперматозоидите в половите пътища варира: при птиците - от 3-5 до 70-80 дни, а при бозайниците - от няколко дни до няколко месеца. Колкото повече сперматозоиди попадат в женския организъм, толкова по-голяма е вероятността от изменения на зародишните клетки.
Явлението телегония не е окончателно доказано при човека. Научно е обоснована само възможността за продължителното запазване на жизнеспособността на сперматозоидите в половите пътища.
Още през 19 век учените, изследвайки родословните книги на много хора, са се опитали да докажат, че положителните характеристики на родителите (особено интелектуалните данни) се предават по наследство в по-малка степен, отколкото отрицателните. Последните включват болести, предаващи се в по-силна степен, и играят роля дори в отслабването или изчезването на народности.
Алкохолизмът и други мании също са пример за това - непроявени у децата, те се проявяват у внуците.
