Кое налага актуализацията на държавния Бюджет? На този въпрос отговориха шефовете на парламентарните комисии, с отношение към бюджета, в началото на дискусията в НС преди гласуването на първо четене на промените.
През периода от юни 2009 г. - февруари 2013 г. публичните финанси са се влошили с приблизително 8.1 млрд. лв. в резултат от понижаването на фискалните резерви с 4.4 млрд. лв. и нарастването на държавния дълг с 3.7 млрд. лв.
Неблагоприятната среда за бизнес и непоследователната политика на правителството по отношение на инвестициите задълбочават проблемите, свързани със световната финансова криза, във всички сектори на икономиката. Като следствие от това броят на работните места се понижава с над 400 хил., а над 100 хил. предприятия са излезли от пазара.
Към март 2013 г. липсват буфери в бюджета поради изчерпването на лимита за емисия на държавен дълг, тъй като през февруари 2013 г. са емитирани извънредно държавни ценни книжа за 800 млн. лв. Основните макроикономически индикатори от началото на годината се развиват по-песимистично спрямо прогнозите, при които е разработен Закона за държавния бюджет за 2013 г.
Актуализираните прогнози предвиждат реален растеж на икономиката от около 1%, което е по-неблагоприятен сценарий от заложения в макрорамката към бюджет 2013 растеж от 1.9%.
По-слабото вътрешно търсене и нарастването на износа, който е основен двигател на растежа през първото тримесечие на 2013 г., не позволяват на приходите от косвени данъци - гръбнака на данъчните приходи в бюджета, да нарастват по-бързо.
Актуализираните оценки в частта на данъчните приходи по републиканския бюджет очертават неизпълнение в размер на 555 млн. лв., което има следните източници: неизпълнение на приходите от корпоративни данъци - 27.7 млн. лв., от данъка върху доходите на физическите лица - 50 млн. лв., от акцизи - 195 млн. лв., от данъка върху добавената стойност - 229.2 млн. лв. и от други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане - 53.1 млн. лв.
Оценката за изпълнението до края на годината на неданъчните приходи на базата на отчетните данни към полугодието на 2013 г. дават основание за очаквано преизпълнение в размер на около 347.6 млн. лв.
Източниците за това са от приходи от дивиденти от държавни предприятия, от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело и от продажби на квоти на емисии на парникови газове.
Нетният ефект върху приходите за 2013 г. от актуализираните оценки за данъчните и неданъчните приходи е неизпълнение в общ размер от около 207.4 млн. лв. (0.3% от прогнозния БВП).
Невъзстановеният ДДС също е в значителни размери, което допълнително влошава бизнес средата, особено за малките и средните предприятия и изисква допълнителен ресурс, който не е предвиден в рамката към бюджета за 2013 г. За преодоляване на натиска върху разходите в резултат от просрочените задължения и за осигуряване на допълнителен ресурс в резерва за непредвидени и неотложни разходи се предвижда нарастване с 286 млн. лв.
От тях ресурсът за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, е в размер на 160.4 млн. лв.
Предвидени са допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването, за земеделските производители и 40 млн. лв. за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи.
Включен е и допълнителен ресурс за разходи за сметка на приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85.6 млн. лв. С тях ще се покриват задължения за изкупуване на т.нар. „зелена енергия" по преференциални цени, с което се подкрепят крайните потребители на електроенергия.
С цел насърчаване на социалната ангажираност на работодателите утвърдената обща годишна квота за ваучери за храна за 2013 г. е увеличена от 160 млн. лв.
При запазване на фискалната стабилност предлаганите промени в Закона за държавния бюджет за 2013 г. предвиждат увеличаване на бюджетния дефицит с 493.4 млн. лв. (0.6% от прогнозния БВП). С това се променя бюджетната позиция до дефицит от 2.0 % от прогнозния БВП, но остава в рамките на регламентирания с чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2.0% от БВП и спазва критериите от Маастрихт.
Предложените изменения в приходната и разходната част на бюджета пораждат необходимост от промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г.
През февруари 2013 г. извънредно са емитирани 6-месечни държавни ценни книжа на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. Тази емисия на практика елиминира всякакви възможности за гъвкавост при финансиране нуждите на бюджета, изчерпвайки одобрения лимит.
От друга страна разчетите показват, че през първото тримесечие на 2014 г. равнището на фискалния резерв би се понижило с 423 млн. лв. само поради операциите по държавния дълг, което би представлявало сериозен ликвиден риск за държавните финанси. Следователно е налице необходимост от обезпечаване на допълнително дългово финансиране в размер до 1 млрд. лв. След актуализацията България ще бъде сред едва осемте държави членки, чиито бюджетен дефицит е под 2% от БВП.
