Протестите все още не раждат достатъчно значими политически алтернативи, различни от статуквото. Това показват данните от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на НЦИОМ.Проучването е проведено в периода 3-10 юли.
Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували от 22% до 23%, а БСП печели гласове в интервал от 19% до 20%. Налице е известно свиване на електоралната тежест на ГЕРБ, в рамките на 1-2%, докато БСП леко разширява електоралната си подкрепа, в рамките на около 2-3%. В следващия парламент със сигурност влиза и ДПС с електорална подкрепа между 6% и 7%.Няколко формации имат реални шансове да прекрачат прага на нов парламент – "Атака", Движение „България на гражданите“ (ДБГ) и НФСБ, всяка от които получава около 3% от електоралните симпатии на имащите право на глас.
Що се отнася до новоучредени формации, както и до заявения Реформаторски блок, все още е рано да се мери електорална подкрепа за тях, доколкото тези проекти засега остават в сферата на намеренията, дори според някои от учредителите им. Три четвърти от хората, които са гласували за ГЕРБ на 12 май, твърдят, че биха повторили вота си и днес. Сред гласувалите за Коалиция за България, този дял е 85%, а сред избирателите на ДПС – 82%.
Сред лидерите на парламентарните групи в 42-то Народно събрание, най-високо е одобрението за председателя на ГЕРБ Бойко Борисов – 34%. Неодобрението за дейността му възлиза на 58%. В сравнение с края на април, Бойко Борисов е загубил 4% одобрение и е добавил 7% неодобрение. Лидерът на БСП Сергей Станишев запазва без промени както одобрението, така и неодобрението към дейността си в сравнение с края на април. Към 10 юли работата му одобряват 27% от българите, а 65% не я одобряват. Председателят на на ДПС Лютви Местан е одобряван от 16% от интервюираните – дял с 6% по-висок в сравнение с април 2013 г. Волен Сидеров е одобряван от 8% от българите, дял с 6% по-нисък от рейтинга на председателя на ПГ на "Атака" от април 2013 г. Правителството на Пламен Орешарски започва работата си с 32% одобрение и с 59% неодобрение.
Към 10 юли 2013 година 58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета Орешарски, а 42% не ги подкрепят. По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета регистрираме сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67% от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета. Подкрепа за протестите декларират и 57% от жителите на градовете-областни центрове, както и 65% от жителите на малките градове. 52% от жителите на селата не подкрепят протестите. Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, респонденти с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.
37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове. За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40% от жителите на градовете-областни центрове, 44% от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.23% искат оставка на кабинета Орешарски, като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята „нека първо да се свърши най-неотложното“. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години. 30% са на мнение, че правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните респонденти над 60 години (48% от тях), на интервюираните с основно и по-ниско образование, на живеещите с големи лишения и на жителите на селата (38% от тях). Половината от интервюираните, които посочват, че не са доволни от изборните резултати, искат кабинетът да подаде оставка веднага.
