*Коментар на Калина Андролова
На всички, които по една или друга причина са срещу протестите, искам да напомня, че ако не бяха се случили тези протести, днес Делян Пеевски щеше да бъде шеф на ДАНС. Това ми звучи толкова потресително, че ако цената за тази политическа арогантност е правителството да падне, то тогава нека падне.
Протестите са разбираеми – те започнаха като протести срещу едно безобразие. Сега вече те са чисто политически протести, това са протести срещу БСП, за сваляне на кабинета.
Те са един опит за реванш на партиите, останали извън парламента, в комбинация с ГЕРБ, партията с най-голям електорат, от която властта беше измъкната с остракизъм и коалиционни хватки. Това трябва да бъде ясно на всички протестиращи.
Не е зле, преди да падне правителството, обаче, парламентът да промени някои закони, за да не колабира държавата и най-вече за да не се възпроизведе статуквото, срещу което се сипе протестния гняв.
Десницата също има нужда от време, за да възстанови наранените си връзки, да избистри своя план, да събере електоралните си сили.
Максимално бързите предсрочни избори, сега и веднага, обслужват единствено и изцяло ГЕРБ. И някои фракции в БСП, които ще бутат Станишев.
Десницата още не може да прозре, че не е готова за светкавични избори. Но тя затова се самозатри във времето, заради дълбоката си непроницателност и слепи омрази. Десницата има своя нов исторически шанс, но няма нужното търпение и нужната любов, за да се подготви за една истинска когнитивна мобилизация на електората.
За сметка на нея, ГЕРБ интуитивно добре осъзнават, че са номер едно в дясно-центристкия спектър и нямат никакво намерение да разпарчетосват електората си като подаряват части от него на една нова десница.
Наред с протестите, възмущението, забавлението, бебетата, които храним на асфалта и цветните коси и свирки, трябва да се знае, че България е поделена между две-три олигархични групи и всички ние сме заложници на техните финансови, медийни и властови войни. Дори българската гражданска протестна общосподеленост е резултат от финансово задкулисие и планове за политическо конструиране. Ние излизаме да протестираме, но еди-кой ползва нашето възмущение и нашата енергия, както през февруари, така и през юни, за да прекатури едните и да настани на тяхно място своите.
За никакви идеи не става дума в общественото пространство на България. Става дума за това, в чии ръце ще бъде контрола върху финансовите потоци в държавата.
Всъщност нищо ново, това наблюдение върху демокрацията, като същност, е изказано още през миналия век от Шумпетер, австрийски икономист, политолог, професор в Бонския университет и преподавател в „Харвард”. Според него демокрацията е форма на управление, при която обикновените граждани имат само малка ограничена роля и тя е да избират измежду конкуриращите се елити.
Днес ние искаме от демокрацията да не е само процедура.
Това възможно ли е? - е най-големият въпрос на обществото на 21-ия век, въпрос, който отключва гражданско недоволство по целия свят.
Самият Пламен Орешарски, както и министрите Драгомир Стойнев, Цветлин Йовчев и Петър Стоянович са лицата от правителството, които му придават известна културна симетрия, някак задават на правителството и по-светли тонове. Симпатични са и трябва да бъдат пощадени от яростта на протестиращите.
Експертът Орешарски беше нелепо похарчен от Станишев и Местан в партийно-безразсъдното решение за Делян Пеевски. Въпреки това, Орешарски запазва самообладание и се държи смело, макар и пуснат по пързалката.
Всички ние искаме да получим една убедителна демокрация. А все още не можем да правим разлики между глупака с политически късмет и умния без шанс, между партийни хищници и просто екперти, изпитваме ненавист, никога разбиране.
БСП умело употреби Орешарски, за да надскочи партийния си потенциал, за да заблуди електората, че има компетенции, за да се измъкне от отговорност в тези смутни времена на недоволство, изобщо, за да успее да се докопа до властта.
А на следващите избори, БСП дава ли си сметка каква оценка в бележника си ще получи?!
Нека не забравяме, че, още когато февруарските протести свалиха правителството на ГЕРБ, всички анализатори, политолози и социолози коментираха, че каквото и да бъде следващо правителство, то няма да издържи и една година. С решението си за Пеевски, кабинетът Орешарски просто съкрати сроковете си, като още на старта изсипа туба с бензин и драсна клечката.
Налице е обаче и панаирен бенгалски огън - в момента този кабинет е заложник на ексцесиите на Волен Сидеров, който хулиганства из София със своите шпицкоманди, заплашва протестиращите с граждански арести, обсажда медиите, иска оставките на кой ли не и е тотално непредсказуем.
Сидеров хвърля допълнително петно върху кабинета, като го натоварва с още една доза обществено недоверие...